Mercedes 190 E 3.2 AMG, C 32 AMG T-модел и C 43 AMG имат какво да разкажат
Може би те свирят само втора цигулка в големия концерт на AMG, но пък са много повече от обикновен пълнеж. Пътешествие през изпълнената с перипетии история на шестцилиндровите модели на AMG.
Нека не се лъжем: Сърцевината на марката AMG са V8 моторите; те са зародишът на това предприятие, неговият гръбнак и неговото сърце. Това винаги е било така и ако на законодателите не им хрумне да постановят горна граница за броя цилиндри, сигурно ще бъде така и занапред.
Около тази централна кула с течение на времето обаче са възникнали и някои допълнителни постройки, някои от които доста симпатични. Най-отгоре от много години се е възцарил дванайсетцилиндровият агрегат. С някои инцидентни прекъсвания той винаги е бил лидер по мощност, но изпълнява по-скоро представителни функции. На другият край на йерархията наскоро се появи един четирицилиндров мотор. Наистина, с двата си литра работен обем той изглежда като изгубен в традицията на големите кубатури, но в наши дни при компактните автомобили той вече е незаобиколим фактор – колкото и трагично да ви изглежда това.
Липсва ли някой? Още два. Първият е петцилиндровият мотор, който в образа на дизел навремето получи табелка на AMG, но днес не е сред предпочитаните теми за хората от Афалтербах. Сигурно има защо. Те си знаят.
Mercedes 190 E 3.2 AMG: Изключителен култов старт
И най-после – шестцилиндровият мотор. Двама представители на породата – един трилитров V6 и отскоро един редови шестак със същия обем – задвижват днес повече от дузина AMG варианти на различни модели. И това е причината да говорим за една успешна история, започнала с малка серия на базата на W 201.
Стърчаща звезда, потъмнена решетка, допълнителен заден спойлер от мека пластмаса, 16-цолови джанти с полирана периферия и едно леко греховно излъчване, което черният лак не успява да прикрие напълно.
Сега 190 E 3.2 е в Хокенхайм, подобен на кръстоска между съдържател на нощен клуб и пилот от DTM, и според ъгъла, под който го наблюдавате, изглежда ту готин и стабилен, ту неправдоподобен – и съответно му е много трудно да се представи като важна историческа фигура. Но той определено е такъв – в качеството си на първи изцяло произведен от AMG автомобил, разпространяван официално от Mercedes. Като база за този „Бейби Бенц” с вътрешен живот на як батко е послужил 190 E 2.6, в който е присаден редовият шестак от 300 E – разбира се, в цялостно модифицирана версия. Серийният му колянов вал е заменен с аналога от 300 D, осигуряващ по-голям ход на буталото. Освен това създателите му са увеличили диаметъра на цилиндрите, заменили са буталата и мотовилките, монтирали са разпределителен вал с по-остри гърбици, полирали са всмукателните канали и са повишили степента на сгъстяване, като в крайна сметка се получават не само 3206 куб. см и 234 к.с. но и 305 Нм – доста повече, отколкото при 190 E 2.5 16V Evo II, цивилния вариант на състезателя от DTM с огромно задно крило и статут на герой.
Независимо от това на първо време липсва всякакво усещане за спортен характар. Това може би е свързано с някои неща, които поради внезапно връхлетелите ни спомени просто не сме забелязали: автоматично издигащата се антена, аудиосистемата с много касети, фарове с малки чистачки – тук нямате нужда от голямо напречно ускорение, за да изпитате едно малко блаженство. От друга страна, „три и две” не е машината, която би ви измъчвала с динамиката си. Във всеки случай кормилната уредба не е станала по-директна от това, че на колоната е завинтен спортен волан; ходовата част със заемки от 300 E и 300 T може и да е по-стегната и по-стабилна срещу клатене, но само в сравнение с изходната база, а не абсолютно погледнато. А и четиристепенната автоматична трансмисия по-скоро уврежда мускулатурата на модела.
При потегляне тя сподавя възторжения устрем на двигателя с приплъзване на хидравличния преобразувател; при преминаване на по-висока предавка шестцилиндровият мотор се смъква надолу по оборотната стълбица като мокър чувал, а при низходящо превключване минава толкова много време, преди автомобилът отново да дръпне напред, че всяка инерция изглежда безвъзвратно изгубена.
Поразителното е, че ако хванете 190 E 3.2 с малко по-твърда ръка, поразровите жарта под слоя пепел и отчетете предварително мудността на трансмисията, действително се появява нещо като динамика – така да се каже, първи намеци за ранна форма на онова, което днес от AMG наричат Driving Performance. Първото, което трябва да направите, е да откриете точката на завиване – не началото на завоя, а мястото, където автомобилът действително започва да сменя посоката. Когато вече сте там, започва да се проявяват силите на напречно сцепление. Бавно, но сигурно. Първо – съпротивлението на гумите, после каросерията, след това кинематиката и накрая – я виж ти! – задното предаване се включат последователно в изграждането на цялостната динамика. Резултатът – неутрална управляемост, каквато днес едва ли все още съществува.
След около 200 произведени екземпляра настъпва краят на най-мощния и най-изключителния от всички 190. На старта вече е С-класата, с която шестцилиндровият мотор на AMG ще се отправи към едно изпълнено с неизвестности бъдеще. Наистина, в началото той все още е налице във W 202 в 3,6-литров вариант с 280 к.с., но после идва V8 агрегатът, който на първо време заема мястото му, а в крайна сметка – и господстващо положение в серията.
Червено комби с усещане за „сребърна стрела”
Три години по-късно изглежда, че страницата отново ще се обърне. С AMG версията на W 203 шестте цилиндъра се завръщат, при това за първи път във V-образна конфигурация. Освен това водят със себе си подкрепление – един компресор. Той обещава не само повече мощ от дотогавашните атмосферни мотори, но и звучи като, макар и съвсем далечно, ехо от славните дни на Mercedes в годините на зараждането на гран при спорта, времената на Карачола и компания. Затова и присъствието му е отбелязано на видно място по страничните части и на задния капак – изписано изцяло и с главни букви, дори в случаите, в които подложката, върху която е нанесен надписът, е напълно противоположна на „сребърна стрела”. Например една С-класа Т-модел. В червено.
Изобщо в някои отношения С 32 създава впечатлението, че 354-те конски сили и 450-те нютонметра са изненада и за самия него. Джанти с двойни спици, лайстни по праговете, алуминиева вложка под извития като дъга скоростомер – при бегъл поглед не се забелязват повече визуални разлики с някой CDI. Но може би тъкмо в този облик тип „овча кожа” се крие и най-големият чар на това комби, защото поне в права посока то се движи много по-драстично, отколкото изглежда. Дрезгав глас, здрава, постоянна тяга, при това доста енергично набиране на обороти. Много добре! И макар че автоматикът с преобразувател отново не е някакъв виртуоз, за разлика от предтечата си в 190 той се отразява върху разгръщането на мощността по-скоро продуктивно, отколкото разрушително.
Завоите обаче остават странично занимание и при С 32. Кормилната уредба работи посредствено, ходовата част постоянно се усеща като претоварена и понеже липсва блокировка на диференциала, при ускоряването на излизане от завоя якият въртящ момент от време на време става причина разтовареното вътрешно задно колело да загуби сцепление.
C 43 поема курс към напречна динамика
Истински динамична С-класата стана едва наскоро, когато след принудителна пауза във W 204 шестцилиндровият мотор навлезе в актуалната AMG версия на С-класата (W 205). Отначало моделът беше наричан 450, малко по-късно С 43 – съкращението на някогашния V8, което би трябвало да се разбира в чисто оценъчен план.
И този път концепцията е почти изцяло обновена. С три литра работен обем V6 битурбомоторът е най-малкият от всички шестцилиндрови агрегати на AMG до днес, но с 367 к.с. и 520 Нм той е и най-мощният (След обновяването през 2018 г. вместо 367 трилитровият агрегат вече развива 390 к.с. при непроменен въртящ момент от 520 Нм. Освен това с него е съобразена и деветстепенната автоматична трансмисия.). Това, че с тях С-класата ще върви доста добре, можеше да се предвиди – но разгледани в контекста на съответното време, досегашните шестцилиндрови модели също го правеха. Обаче фактът, че автомобилът се справя наистина добре със завоите, действително заслужава внимание с оглед на романтичните му предшественици. Тайната е в комбинацията между двойното предаване със силен акцент върху задния мост и „сухите” настройки, с чиято помощ той може да бъде воден по завоите по възхитително активен начин.
Здрава тяга, идеален микс от сцепление и приплъзване, страхотен автоматик, колкото искате обратна информация и към всичко това една гранична зона, която е толкова широка, равна и така чисто подкрепена от ходовата част, че можете да се оттласквате и да играете в нея като на батут. Може да звучи обидно, но сравнен с един C 63 със задно предаване, който със своя V8 предизвиква пристъпи не само на еуфория, но и на страх, този С 43 ми изглежда значително по-хармоничен. Наистина, от това той няма да стане ядро, сърце и гръбнак на AMG, защото традицията го забранява – но все пак вече е един от основните стълбове.
Заключение
Редакторът Щефан Хелмрайх: В първите две поколения на C-класата AMG шестцилиндровите и V8 моторите все още се редуваха. Малкият участваше в първата фаза преди фейслифта, големият – след това. В днешни дни и двата са станали основни стълбове на подмарката, което означава, че V6 битурбомоторът вече е ангажиран и за втория период от живота на W 205, който започна на Женевския салон. Променени бяха, естествено, обичайните неща. Корекции по дизайна, включително нова радиаторна решетка с централна планка, модернизирано арматурно табло с анимирани контролни уреди и форматиран наново инфо-развлекателен екран плюс нов вдлъбнат волан с три спици – и разбира се, моторът беше леко подсилен.
Текст: Щефан Хелмрайх
Снимки: Ахим Хартман