Сто хиляди километра с мощното дизелово комби на Peugeot от компактния клас
След сравнително дълга пауза преди две години Peugeot отново застана на старта на продължителен тест с модела 308 SW. За изминалото време автомобилът навъртя някой и друг километър. Сега ще ви разкажем как популярното комби се справи с маратонската дистанция.
Когато при френски автомобили стане дума за своеобразни решения, обикновено се имат предвид модели на Citroën, а не на марката посестрима Peugeot от същия концерн – такова е поне клишето, с което сме свикнали. А и отвън оцветеното в Хронос сив металик Peugeot 308 SW, което в рамките на две години измина маратонското разстояние от 100 000 километра, със своето дълго междуосие и хармонично издължена задна част на комби изглежда много повече уравновесено-елегантно, отколкото принудено-необичайно.
Упреци за арматурното табло
Но това впечатление се променя още щом отворите вратата и хвърлите поглед към работното място на водача. Познавачите на материала вече са наясно: става въпрос за разположените близо до челното стъкло контролни уреди със срещуположно въртящ се оборотомер, за миловидния волан с необичайно малък диаметър и за редуцираното до минимален брой бутони оформление на арматурното табло.
Изпитателите особено силно усещат липсата на отделни регулатори за климатичната инсталация. Тя трябва да се управлява чрез сензорния екран, но понеже той често не реагира на първото докосване, а схемата на менютата не е съвсем лесно разбираема, Peugeot 308 SW получава доста критични забележки. Жалко, понеже иначе комбито се справи съвсем прилично с маратонския тест.
Моделът участва в изпитанието, екипиран с двулитров дизел със 150 к.с. и SCR катализатор, както и с много богатото оборудване на версията Allure, струваща в Германия 27 900 евро. Екстри като боята металик, навигацията, DAB радиото и неиздалия нито звук до самия край на теста и високо оценен от мнозина колеги панорамен стъклен покрив увеличиха крайната цена на 30 130 евро.
Първият по-продължителен излет отведе развиващия 215 км/ч френски автомобил до изпитателния полигон в Лар. Там той доказа динамичните си заложби с добри стойности при спринта и спирането. Последваха много други пътешествия и наред със споменатата критика по повод на философията на контрола и управлението на функциите все повече ставаха похвалните редове за многото място и задвижващия агрегат. Дори и с трима пълнолетни пътници на задната седалка хората не се чувстват натясно, товарното отделение със своите най-малко 610 литра предлага достатъчно място за багаж при дълго пътуване, а един – макар и доста тесен – отвор за дълги товари, повишава годността за изпълнение на практически задачи. При сгъване на задната облегалка, което може да стане дистанционно откъм багажника, долната част на седалката също потъва – така се образува почти равен товарен под, над който има почти 1660 литра свободен обем, тъй че 507-те килограма полезен товар могат да бъдат използвани пълноценно.
И след като вече говорим за багажника – тук известно неудобство предизвикваше разположеният до резервното колело и поради това трудно достъпен резервоар за AdBlue. Той побира само 17 литра и се налагаше да бъде зареждан и между редовните проверки в сервиза. С пълен багажник, нощем, при минусови температури? Доста съмнително удоволствие. За целия тестов пробег дизелът изразходи 70,3 литра карбамид. Трябва да добавим обаче, че при обновяването на модела Peugeot внесе сериозни подобрения. Сега отворът за наливане на AdBlue се намира под вратичката до гърлото на резервоара.
Дизелът обаче получи много похвали
Освен AdBlue двигателят BlueHDi изразходи 6256,1 литра гориво – което за 100 000 километра прави образцово нисък тестов разход от 6,3 л/100 км. При спокойно каране лесно можете да постигнете стойности около пет литра. Изобщо разполагащият с мощна тяга от 370 Нм четирицилиндров агрегат остави много добри впечатления. Той работи равномерно и тихо, тегли яко, не проявява слабост и при движение с пълен товар. Освен това с увеличаване на пробега измерените стойности стават все по-добри. Шестстепенната механична трансмисия със студения като лед през зимата хромиран скоростен лост би могла да бъде и малко по-прецизна.
С по-малко симпатии се ползваше и остро реагиращата – включително на магистрала – кормилна уредба, както и неуместно стегнато настроеното окачване. Особено със 17-цоловите гуми с малка, 45-процентова височина 308 постоянно предава всяка фуга по пътя в нефилтриран вид към пътуващите в автомобила. Така въпреки тихо работещия мотор тук при дълги пътешествия не цари лишено от напрежение спокойствие.
По-добре френското комби вози само с пълен товар и с гуми Michelin Energy Saver с размер 205/55 R 16. Въз основа на нашия опит можем да препоръчаме да се избягват предлаганите по желание 18-цолови колела. Тук трябва да споменем и че след фейслифта 308 продължава да проявява подобна твърдост.
По-убедително изглежда качеството на материалите в този толкова важен за Peugeot модел. Ясно е, че тук-там са се появили няколко драскотини по пластмасите, а почистваният с мощни прахосмукачки товарен под не може да скрие следите от употреба. Иначе обаче износването в интериора е в съвсем приемливи граници. Облечените с текстил седалки са удобни като през първия ден, а благодарение на многобройните солидни хромирани вложки 308 и след 100 000 километра изглежда все така изискан – още повече, че до края нищо не започна да скърца. Ако не броим някои дребни следи от удари на камъчета по предната част, комбито и отвън е почти като ново.
Без проблеми до 80 000 км
Дълго време нямахме никакви грижи и по повод надеждността на автомобила. Френската машина невъзмутимо навърташе километър след километър. След 30 000 км сменихме за първи път маслото, на 56 966 км отново беше налят пресен смазочен материал, сменени бяха и въздушният и горивният филтър, както и предните накладки. Понеже разноските за обслужване останаха в съвсем поносими рамки (общо 933 евро), общите разходи от 9,5 цента на километър също са радващо ниски. Един Opel Astra Sports Tourer 2.0 CDTi например бърка в джоба доста по-дълбоко с 13,2 цента на километър.
След това обаче, при пробег от 79 278 км, неприятен драскащ шум откъм задните спирачки ни принуди да посетим извънпланово сервиза. Какво се беше случило? Левите накладки се бяха износили докрай, а металните им гърбове вече деряха спирачните дискове. Причината: Толкова надеждното до този момент комби не разполага с датчици за износване на спирачките. В наръчника за употреба Peugeot препоръчва от време на време да се проверява нивото на спирачната течност. За средностатистическия собственик на комби това не е съвсем лесно – тук датчиците биха били по-целесъобразно решение.
Жалко – защото вследствие на всичко това нашето Peugeot се нуждаеше от нови спирачни дискове (386 евро) и получи 1,5 наказателни точки в индекса на повредите. Останалите 20 000 километра до края на теста обаче автомобилът отново измина без никакви проблеми и така в класирането според повредите се нареди пред Opel Astra и VW Golf Variant. Чудесен резултат, с който надеждният френски автомобил впечатли и онези, които не успяха да се сприятелят с причудливото му арматурно табло
Предимства и недостатъци
+ Много място
+ Удобни седалки
+ Множество места за дреболии
+ Голям багажник
+ Богато оборудване
+ Добра изработка
+ Много малко следи от износване
+ Плавно и тихо работещ дизелов мотор
+ Добри динамични характеристики
+ Нисък разход на гориво
+ Ниски разноски за поддържане
+ Сигурно поведение на пътя
– Посредствен комфорт на возене
– Нервна кормилна уредба
– Непрегледни контролни уреди
– Усложнено управление на функциите
– Голям диаметър на завиване
– Вратичката на резервоара не е интегрирана в централното заключване
Заключение
Не ще и дума - човек трябва много да харесва Peugeot 308 SW с неговата приложена в арматурното табло стратегия „Правя всичко по различен начин” – в противен случай не би бил щастлив собственик на този автомобил. Това важи и за стегнатата ходова част. Просторното комби преодоля 100 000-километровото разстояние почти безупречно със само един извънпланов престой в сервиз, а разходите бяха много ниски. Продължавайте така, Peugeot! Надеждните коли винаги оставят добри спомени.
Текст: Михаел фон Майдел
Снимки: Бьорн Грам, Инголф Помпе, Натали Дидрихс, Петер Волкенщайн, Холгер Витих