Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Trabant: Картоненият тигър

21.01.2021 17:00

Незабравимият малък модел, символ на цяла епоха, днес вече е млад класик

Историята на Trabant започва на 14 януари 1954 г., когато министерският съвет на бившата Германска демократична република издава съдбовното постановление № 36/53 за проектиране на изгоден, надежден и икономичен малък автомобил с две пълноценни и две допълнителни седалки.

Причина за вземането на това политическо решение се оказват живите амбиции на германските социалисти да демонстрират на Запада предимствата и възможностите на своята централизирана планова икономика. По това време партийните функционери на ГЕСП са изправени и пред друг, по-мащабен проблем, който налага предприемането на неотложни действия – източногерманците масово емигрират през все още отворените граници и така си тръгват хиляди висококвалифицирани кадри.

Зададените от политбюро параметри предвиждат създаването на превозно средство с тегло до 600 кг, среден разход 5,5 л/100 км и цена под 4000 марки. Освен това каросерията на автомобила трябвало да бъде произведена от пластмаса, тъй като валцованата стомана в ГДР е твърде дефицитна и скъпа суровина заради наложеното от западните страни икономическо ембарго.

Развойни години

Още през същата 1954 година екип инженери от Кемниц (тогава Карл-Маркс-Щат) разработва първия прототип, наречен P50. За каросерията му е използван доста авангардният за времето си композитен материал Duroplast, съставен от пресовани в синтетични смоли при висока температура памучни влакна и текстилни отпадъци. За съжаление, стоманените компоненти в конструкцията на каросерията не са напълно елиминирани поради липсата на опит и технологично ноу-хау за работа с новия материал, което в крайна сметка води до прекратяване на проекта и предаването му на заводите в саксонския град Цвикау. Инженерите на Automobilwerk Zwickau, който преди Втората световна война е в състава на Auto Union, решават да концентрират усилията си в конструирането на преходен модел с идеята той да спомогне за натрупването на познания и опит в приложението на композитния материал. Саксонските специалисти не започват от нула, тъй като неволята ги е принудила да се замислят върху използване на пресовани компоненти още през 1951 г. – тогава са започнали и първите им експерименти в промишлени условия. Разработеният от конструкторите в Цвикау модел P70 е първото серийно превозно средство с каросерия от Duroplast, което го прави абсолютно конкурентоспособен не само в сравнение със съветските, но и със западните модели.

Заводите в Цвикау – от Audi и Horch до Trabant

Изминават три години, преди готовата за серийно производство версия P50 да бъде представена през 1957 г. Макар да не изпълнява напълно поставените изисквания (средният разход е 6,8 литра, цената – 8360 източногермански марки), P50 предизвиква силен отзвук сред посетителите на изложението в Лайпциг. Високо са оценени неговият просторен интериор, двутактовият агрегат с въздушно охлаждане и работен обем 0,5 литра (18 к.с.), максималната скорост от 90 км/ч, както и актуалният и доста привлекателен дизайн. Въпреки характерния двутактов шум, задушливия пушек на отработилите газове и отсъствието на каквато и да било шумоизолация автомобилът превъзхожда съвременници като VW „костенурка”, Fiat Topolino и Citroen 2CV със своята надеждност, икономичност и опростена, но модерна конструкция. От пилотната серия са произведени 50 екземпляра, първият от които слиза от поточната линия в деня, отбелязващ 40-ата годишнина на Октомврийската революция – 7 ноември 1957 г. Специално проведена анкета отрежда на автомобила името Trabant („спътник”), след като семплото обозначение P50 е счетено от партийното ръководство за крайно неподходящо название на модерен продукт като този. Повод за предложението и избора изстрелването на първия съветски сателит "Спутник" в Космоса месец по-рано.

Поради недостатъчния индивидуален капацитет на Automobilwerk Zwickau (преди войната произвежда модели на Audi) и Sachsenring (бивша фабрика на луксозната марка Horch) предприятията са обединени в комбината VEB Sachsenring Automobilwerke Zwickau, който възприема за емблема вписана в окръжност латинската буква „S”. В първите години се работи усилено за усъвършенстването на автомобила. Стартиралият през 1959 Trabant 500 например е снабден със синхронизирана предавателна кутия, както и с оптимизиран задвижващ агрегат с мощност 20 к. с. Освен това са пуснати в продажба версии с двуцветно и трицветно лаково покритие, както и изпълнение тип комби. Модификациите с разширено товарно пространство, комби, фургон и Camping се подготвят за монтаж в специализираната фабрика за каросерии VEB Karosseriewerk Meerane, разположена на двайсет километра от завода в Цвикау.

Trabant 601 – четвърт век само малки промени

През 1963 г. се появява новото поколение 600 (P60). Двигателят е изцяло преработен – обемът му нараства от 494 на 599 куб.см, което позволява мощността да се увеличи на 23 к. с. Външността обаче все още носи стила на петдесетте години и това дава повод на конструкторите да проектират нова, по-дълга с 18 см каросерия, внедрена при Trabant 601 (P601) през 1964 г. Година по-късно се появява и комбито Trabant 601 Universal, чиято сгъваща се задна седалка позволява разширяване на багажното пространство до изключителните за класа и времето си 1400 литра. Потребителите веднага харесват новата стилистика на автомобила с нейните праволинейни трапецовидни форми. Загатнатите перки в задната част на каросерията пък привнасят доза висша класа в осанката Trabant, цитирайки американските дизайнери от този период. За пръв път е помислено и за безопасността – съставеният от 4000 елемента модел 601 получава предпазни колани.

Концепцията на двутактовия мотор постепенно остарява и конструкторите започват да се ориентират към значително по-безшумната и хармонична като маниер на работа четиритактова технология. За запланувания за 1967-1968 г. наследник с означение P603 е разработен електрохидравличен съединител, а мощността на двигателя е увеличена на 26 к. с. Готово е и армейско изпълнение, чиято цивилна версия носи името Tramp. За съжаление, до наследник на Trabant 601 така и не се стига. P603 е бил завършен в проектна фаза още през 1963 г., а производството му би могло да стартира през 1967 г., превръщайки го в уникален за времето си хечбек с предно предаване, изпреварил VW Golf с цели пет години. Представените през седемдесетте години проекти (P610, 1100/1300) също никога не виждат бял свят, тъй като политическото ръководство около Валтер Улбрихт счита личния транспорт на населението за чиста проба лукс, който не попада сред основните приоритети на здравото социалистическо общество. Инженерите не прекратяват своите разработки и продължават да предлагат впечатляващи нововъведения (четиритактов и дори ванкелов двигател), но през следващите две десетилетия скромните инвестиционни възможности на ГДР стигат само за внедряване на общо 17 козметични  промени от рода на електрически чистачки (1977), двукръгова спирачна система (1980), нов волан (1982) и накрая преминаване към 12-волтова електрическа инсталация.

Дълги години чакане

Въпреки натоварването на целия наличен производствен капацитет доставките така и не успяват да покрият огромното търсене. Интересът към Trabant не спада, тъй като до средата на осемдесетте години развитието в продуктовата гама на "братските" държави от съветския блок също е в застой. В началото на шейсетте години срокът за доставка на Trabant е около година и половина, но постепенно клиентите са принудени да се примирят с осем, десет, дори петнайсетгодишно чакане. Избор на цветове и нива на обзавеждане по принцип има, но ударението е на „по принцип” – накрая щастливите собственици обикновено получават нещо, различно от това, което всъщност са поръчали.  Няма навършил пълнолетие гражданин на ГДР без вноска за Тrabant – на опашката за собствен автомобил се нареждат дори неправоспособни баби и дядовци, а цената на малчугана на вторичния пазар е по-висока от първоначалната. Понеже в условията на свиреп дефицит обезценяване практически не се наблюдава, притежанието на добре поддържан автомобил в ГДР се възприема като признак на благосъстояние и висок социален статус.

Привикналите към технологичен перфекционизъм западняци могат единствено да съчувстват на своите побратими, живеещи в условията на куцащо планово стопанство. Шумът на двутактовия двигател постепенно се превръща в олицетворение на нерадостното ежедневие на лишените от мечти източногерманци, а през седемдесетте години автомобилът става обект на многобройни вицове и подигравки, засягащи най-често пластмасовата каросерия и немощния двигател. Независимо от усилията на инженерите моделът 601 достига патриаршеската 26-годишна възраст, отдалечаваща го на светлинни години от автомобилната реалност по света. Техниката му е безнадеждно остаряла, а над 30% от мощностите на Sachsenring са заети с производството на вечно недостигащите резервни части. Подтикван от растящото негодувание, политическият елит на страната инвестира близо осем милиарда марки в модерни заводски съоръжения и настройване на наличната база към производство на четиритактов двигател с вътрешно горене. За тази цел от Volkswagen AG e закупен лиценз за използвания в Polo четирицилиндров агрегат с работен обем 1100 куб.см и мощност 40 к.с. До промени в ходовата част, компановката и оформлението на каросерията обаче не се стига и „новият” модел е принуден да се задоволи с... нова радиаторна решетка. От друга страна, инвестираните в проекта средства в твърда валута по-късно ще окажат пагубно влияние върху икономиката на ГДР.

Недолюбваният скъп наследник

Противно на очакванията на соцрежима представеният през есента на 1989 г. IFA Trabant 1.1 не е приет особено радушно от населението. Малцина са готови да се примирят с възмутителната цена от 18 900 марки на фона на преклонната възраст на цялостната конструкция и в крайна сметка отрицателната енергия, натрупана в годините на безкрайно чакане, търсене на резервни части и собственоръчни ремонти, се влива в общия поток на недоволството, довело до краха на ГДР.

Когато през май 1990 г. започва серийното производство на 1.1, договорът за обединението на Германия вече е подписан. В сянката на високотехнологичния имидж на западните автомобилостроители Trabant окончателно губи своя чар и дванайсет месеца след старта на серийното производство на новия модел от портала на завода Sachsenring излиза последният Trabant 1.1. Датата е 30 април 1991 година, а бонбоненорозовият исторически екземпляр моментално се превръща в музеен експонат. За съжаление, автомобилът със сериен номер 3 096 099 бележи и залеза на автомобилната промишленост в Цвикау.

Траби и историята

Марката Trabant ще остане в историята като най-видния продукт на източногерманската планова икономика. Преди обединението той бързо печели симпатиите на хората със своите "малки" несъвършенства и често бива приет като нов член на семейството, сдобивайки се със собствено име. Късметлията, дочакал своето Trabi, с любов посвещава свободното си време на грижливото му поддържане, на разкрасяващи процедури и обгрижване с резервни части. След сливането на западните и източните провинции дългогодишната интимна връзка между собственик и автомобил започва да се разпада и много от малките превозни средства биват изоставени при търговците на вторични суровини в ГДР, за да бъдат заменени с модерни и комфортни западни возила. Причината, поради която Trabant все още не е изчезнал напълно от пътната мрежа на днешна Германия, следва да се търси единствено в новия му статут на класик („осттаймър”) и отчасти на огромните количества, произведени в продължение на повече от 30 години.

Някои собственици запазиха добрите отношения със своя "спътник" и след падането на Берлинската стена – едни от финансови съображения, други просто по навик, а трети откриха в Trabant своята нова любов и колекционерска страст. За много жители на източните провинции Trabi съхранява романтиката на семейните пътешествия до Българското Черноморие и напомня за ежедневните тревоги на една отминала епоха, лишена от греховете и съблазните на днешното консуматорско общество. 

Със създаването на първите фенклубове в началото на деведесетте години се заражда истински култ към "картонения тигър", подхранван от страстта на ексцентричните му почитатели в западните провинции, чакали над 40 години, преди да се сдобият с първия си Trabant. В момента в Германия и по света има безброй знайни и незнайни клубове и общества, отдаващи на гедерейската реликва почитта, заслужена от всеки ветеран с подобна забележителна съдба. Ежегодният събор на собствениците на Trabant в Цвикау редовно привлича хиляди представители на легендарната марка, както и над двайсет хиляди посетители от цяла Европа. По едно време Trabant се беше превърнал в един от най-привлекателните за крадците автомобили в Германия – статистиката в проценти на база налични возила сочи, че през някои години по-предпочитани от автоджамбазите са били единствено луксозните продукти на Porsche...

 

Текст: Теодор Новаков
Снимки: архив

Коментари
comments powered by Disqus