Alfa Romeo Giulia 1300 Super, Fiat 124 Special и Lancia Fulvia Berlina
Три италиански семейни автомобила с остри ръбове и различен характер. Всеки от тях по свой начин буди симпатии и излъчва очарование.
Понятието „семеен автомобил” крие опасността да ви докара прозявка. Всеки веднага си представя скучни ванове, комбита или хечбеци, които изпълняват послушно всякакви породени от всекидневието пътувания и транспортни задачи. Но точно както и днес още преди 50 години е имало практични и годни за семейна употреба автомобили извън тази лишена от емоции зона.
С това обаче нямаме предвид онези, които с постоянните си дефекти са опъвали до скъсване нервите на своя собственик и са го карали да избухва като човечето на НВ – рекламна фигура на цигарената марка НВ, позната през 60-те години на 96 процента от телевизионните зрители в Германия. Не, тук става дума по-скоро за положителни емоции, за качества на автомобилния характер, които будят у собственика радост и дори възхищение.
По темата за емоциите, както гласят безброй клишета, италианците са много напред с материала, затова съставът на тройката седани в тази история не е случаен. Всъщност случаят все пак играе известна роля, понеже при специалиста по италианска класика Рене Гудбер от холандската фирма Montagna d'Oro намерихме събрани заедно точно трите автомобила, които търсехме: Alfa Romeo Giulia 1300 Super, Lancia Fulvia Berlina и дори Fiat 124 Special.
Моделът на Fiat е рядкост
Въпреки че от седана на Fiat са произведени близо два милиона екземпляра – без да броим различните лицензни версии, – само малко от тях са преживели атаките на ръждата. Това във висша степен е достойно за съжаление, защото все пак този Fiat е един извънредно симпатичен автомобил. Още при представянето си през 1966 г. моделът 124, като напълно нова конструкция, се радва на забележителен интерес – по онова време произведенията на Fiat са много популярни в Германия.
Фактът, че конструкторът Данте Джакоза и неговият екип са разработили всъщност автомобил с предно предаване и напречно разположен двигател, е останал тогава до голяма степен неизвестен. Този замисъл в крайна сметка е осъществен като Autobianchi Primula. Господата от високите етажи на империята Fiat са предпочели една консервативна конструкция, поради което при 124 се задвижват задните колела. Неговата четвъртита каросерия предлага оптимално използване на пространството, а големите остъклени площи и малките 13-цолови колела са черти, които в нашето трио го характеризират като модерен за времето си проект. Понеже 124 е бил замислен като масов автомобил, от Fiat не рискували с експерименти, поради което четирицилиндровият мотор е трябвало да се задоволи с банален страничен разпределителен вал. Базовата версия получила 1,2-литров работен обем и 60 к.с. При нашия фотомодел обаче става дума за 124 Special с 1,4-литров мотор и 70 к.с.,
произвеждан от 1968 г. нататък.
Този автомобил е въодушевил немалко бащи на семейства. Предната част с по два фара от всяка страна придава на 124 малко по-расов изглед, а фолиото с вид на дървесина по арматурното табло създава бегло впечатление за лукс, въпреки че контролните уреди са по-скоро спартански. Детайлите от оборудването, с които Special се отличава от базовия модел, са обичайни в наши дни – например работата на чистачките с различни интервали или вентилаторът с няколко степени. Онова обаче, което тогава е отличавало сравнително евтиния Fiat от други седани с четири врати, може да бъде усетено и от днешния водач – той седи като на трон върху щедро оразмерена седалка и се наслаждава на отличен обзор, за да маневрира компактния автомобил с точност до сантиметри.
Четиристепенната трансмисия се превключва твърдо и грапаво, но ходът на лоста е къс. Благодарение на ниското тегло от 920 кг автомобилът се движи доста бодро въпреки малката си мощност. Охотно набиращият обороти мотор с доста спортен глас, сигурното поведение на пътя и доброто сцепление с асфалта ви подтикват към по-енергичен стил на шофиране. Да, шофирането на този вече рядък автомобил доставя удоволствие – и казано между другото, в сравнение с моделите на Alfa и Lancia той има най-малък диаметър на завиване и най-директна кормилна уредба.
Lancia е своенравна
По съвсем различен начин ви очарова Lancia Fulvia Berlina. Надписът на задното стъкло отправя съответно съобщение: „Lancia confortevola“. Но Fulvia може да предложи нещо повече от обикновен комфорт. Този представен през 1963 г. автомобил е своенравен от край до край. Високата линия на пояса, почти еднакво дългите надвеси на каросерията отпред и отзад, както и стръмното челно и задно стъкло, създават една малко тежка, но индивидуализирана визия. Моделът от нашите снимки принадлежи към въведената през 1969 г. втора серия, която е принудена да се лиши от някои чудновати елементи на своя предшественик, като декоративната лайстна по горния ръб на капака на багажника или барабанния скоростомер на арматурното табло.
С разточително тапицирани кожени седалки, добре запълнено с уреди арматурно табло и дървен волан интериорът в никакъв случай не изглежда беден. Горните ръбове на предните калници започват от наблюдателницата на водача и могат да служат като помощници при възприемането на габаритите, когато се отправите със солидно изработената Fulvia Berlina към Рим или дори към Сицилия. Такова пътешествие, в зависимост от вида на завоите, е съпроводено от много работа с волана, а кормилната уредба е доста индиректна.
Човекът зад кормилото на Lancia обаче е особено горд с източника на задвижваща сила в своя автомобил – тук става дума за един наследник на V-образния мотор с остър ъгъл и разместени цилиндри, патентован още от основателя на фирмата Винченцо Ланча през 1915 г. Острият ъгъл от 12° 53” 28’ между цилиндровите редове на двигателя от лека сплав позволява всичките четири цилиндъра да имат обща глава, освен това целият мотор е наклонен странично под 45 градуса.
Освен това Fulvia притежава предно предаване, въведено при Lancia през 1960 г. с модела Flavia, от който по принцип произхождат ходовата част и конструкцията с предна подрама. Що се отнася до поведението на пътя, фактът, че Fulvia единствена от трите седана е оборудвана с листови ресори отзад, не се оказва недостатък – доказват го и статиите за тестове от онова време.
Още тогава е бил хвален отличният комфорт на окачването – а и сега е истинско удоволствие да предприемате уютни пътешествия под съпровода на мощните ревящи интонации от машинното отделение. Защото доста сдържаният въпреки номиналната мощност от 87 к.с. темперамент не предразполага пилота на Lancia към високи скорости. В този ред на мисли учудване предизвиква и меко превключващата петстепенна трансмисия, с която Berlina се е доставяла от 1970 г. – понеже схемата с първа предавка вляво и назад е типична по-скоро за спортни и състезателни модели. От друга страна, тя също се вписва добре в този автомобил, който просто не желае да прилича на всички останали.
Alfa е типичен спортен седан
Ако след Fiat и Lancia се прехвърлите директно в Giulia, ще пожелаете единствено да свалите шапка пред инженерите на Alfa Romeo – особено с оглед на факта, че този седан е представен пред публиката още през 1962 г. Giulia обаче се усеща като толкова жизнена и активна на пътя, сякаш е най-новият от трите модела. Изключение може би е външният вид, но не във всяко отношение. Защото Giulia е не само характерно, но и аеродинамично оформена, с доста скосено челно стъкло за онези времена.
Независимо че появилата се през 1965 г. Giulia Super с 1,6-литров мотор се смята за най-балансираната от всички версии на Giulia, и други варианти, като например нашият фотомодел 1300 Super, съумяват да въплътят характера на подчертано спортно ориентираната тогава марка. Не е смущаващо, че този модел има на арматурното си табло само фолио с дървесни шарки, но не и дървен волан, или че контролните уреди са лишени от хромираните гривни. Очарованието на този автомобил няма нищо общо и с това, че притежава въведените през 1970 г. подобрени седалки или датиращите също оттогава висящи педали на спирачките и съединителя.
Удоволствието започва, когато бялата стрелка на големия оборотомер трепне и агрегатът с два разпределителни вала се залови за работа със звучния си тембър. Това привлича вниманието дори на децата, които иначе похапват със скучаещ вид кексчета на задната седалка или постоянно питат кога най-после ще пристигнете.
Още след няколко километра водачът започва да оценява лекото и точно управление, наслаждава се на всяка смяна на предавки с превключващата като по масло петстепенна трансмисия и се улавя, че прави опити да открие граничната скорост на всеки завой. Очарователно е колко енергично може да бъде шофиран един 1,3-литров автомобил на такава възраст. Giulia е идеален пример за спортен седан и тя гарантирано няма да предизвика прозевки.
Заключение
Редакторът Бернд Войтал: Lancia Fulvia е автомобил за индивидуалисти, за почитатели на традицията и тихото наслаждаване. Функционалният Fiat 124 е симпатичен и доставя удоволствие при шофирарне. Аз обаче бих предпочел версията Special T, чийто двигател с два разпределителни вала има малко по-голяма мощност. Всичко това откривам при Giulia – един сполучлив във всяко отношение спортен седан.
Текст: Бернд Войтал
Снимки: Fact
Технически данни
Alfa Romeo Giulia 1300 Super | Fiat 124 Special | Lancia Fulvia Berlina модел 818.612 | |
---|---|---|---|
Работен обем | 1290 куб.см | 1438 куб.см | 1298 куб.см |
Мощност | 87 к.с. (64 кВт) при 5500 об./мин | 70 к.с. (51 кВт) при 5400 об./мин | 87 к.с. (64 кВт) при 6000 об./мин |
Максимален въртящ момент |
107,9 Нм при 3200 об./мин | 109,9 Нм при 3300 об./мин | 112,8 Нм при 4500 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
12,4 сек | 15,4 сек | 15 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. | н.д. | н.д. |
Максимална скорост | 172,2 км/ч | 153 км/ч | 161 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
11,8 л/100 км | 12,4 л/100 км | 11,5 л/100 км |
Базова цена | 15 500 евро (в Германия, съст. 2) | 7900 евро (в Германия, съст. 2) | 8900 евро (в Германия, съст. 2) |