Сравнение на два наистина мощни модела от средния клас
Когато две традиционни елитни марки дадат зелена светлина на своите екипи да създадат най-доброто, на което са способни в дадена област, резултатът няма как да не бъде интересен. Пред нас са два модела от среден клас, които впечатляват не само с мощност и с управляемост, но и с характер.
Съвсем наскоро една приятелка се обърна към мен с въпрос. Нейният съпруг, нека го наречем Райнер, се интересуваше от Alfa Giulia. Та въпросът беше, да, отгатнахте – какво смятам по темата и струва ли си покупката. Е, предвид професията ни, с колегите отдавна сме свикнали да сме на разположение за подобни въпроси 24/7. И в интерес на истината, може би е редно да бъде така, тъй като имаме дългогодишен и разностранен реален опит с тестването и оценяването на всякакви възможни модели, за разлика от така модерните напоследък специалисти по всички въпроси в социалните мрежи. Така де, това ни е работата и скромно смея да заявя, че даваме най-доброто от себе си в тази професия. Вече дълги години ние се занимаваме с десети от секундата, метри и сантиметри, скорост и поведение в различни тестове за пътно поведение, грамове изразходено гориво и отделени вредни емисии, и какво ли още не.
В конкретния случай ще отговорим на запитването по един подобаващ начин, а именно със сравнителен тест между Alfa Romeo Giulia QV и Audi RS 5 Sportback. За съревнованието Alfa идва с осемстепенен автоматик от ZF, вместо с доста критикуваната шестстепенна механична трансмисия. Време е спортният седан с 510 к.с. да застане срещу А5 Sportbac с неговите 450 к.с. Преди да стигнем до тестовото трасе, имаме време да разглеждаме, да човъркаме и да се чудим за разни неща. Като например на цената от 118 885 евро, която от Audi искат в Германия за тестовия автомобил. И това като имате предвид, че специалният цвят на лаковото покритие е бонус, тоест – не се доплаща. Серийни са също така 2,9-литровия V6, просторния интериор и големия капак на багажника. Коментарът на един от колегите: „Тук общо взето човек може даже да пренощува“. Принципно е прав, макар че в RS 5 несъмнено е по-интересно човек да седне в покритите с тапицерии с кръстосани шевове спортни седалки и да изживее 3,7-секундния спринт от място до 100 километра в час, отколкото да се мъчи да придреме в иначе несъмнено големия багажник. Под задния капак на Alfа далеч няма толкова много място, а възмоножността за разширяването на товарния обем посредством сгъване на задните облегалки се доплаща. От друга страна, от едно Alfa-Romeo очакваме да ни впечатли със съвсем други неща.
Alfa: спортен и аналогов характер
Двата модела залагат на коренно различни стилове. В Audi фокусът е поставен върху педантичността – нека споменем например регулаторите на климатичната инсталация, акуратно напаснатата тапицерия на тавана и финия звук, който издават бутоните при всяка натискане. Няма две мнения – когато става дума за качествени детайли, Audi превъзходно знаят какво правят.
Alfa контрира със свой собствен, напълно различен стил: по-редуциран, по-прагматичен, но пък и обилно гарниран с карбон и кожа. Тъй че, драги ми Райнер, ако харесваш класическите аналогови контролни уреди, не се притесняваш от леко остарялата инфо-развлекателна система и не държиш структурата на менютата й да наподобява на смартфон, но в Giulia ще се почувстваш отлично.
Истинското шофиране обаче тепърва предстои, а очакванията към автомобил с подобни параметри, който колегата Йенс Драле неотдавна описа с епитета „No-Bullshit-Car“, е логично да са завишени. Налице са общо четири режима на шофиране, включително Race, модус Individual липсва, а максималната скорост от 307 км/ч може да се развие единствено с изключена система ESP и в режим Race. Звучи добре за автомобил със задно предаване, Cuore Sportivo под карбоновия преден капак и тегло, което е по-ниско с 261 кг спрямо противника.
Само си представете следното: DTM в средата на 90-те, Ларини и компания и оглушителния концерт на високооборотни V6 155-ци. С по четири ауспухови накрайника, опушени от изгорелите газове. Нека се върнем в реалността. Новият V6 нито реве, нито пуши. Даже точно обратното: въпреки че на практика представлява смален вариант на V8 машината, използвана в Ferrari 488, той се ориентира по-скоро към звука на два събрани в общ блок трицилиндрови Ford Ecoboost мотора и при ниски обороти претриса така, сякаш в цилиндрите му е попаднало нещо, чието място категорично не е там. И не, не е виновна системата за изключване на част от цилиндрите в режим на частично натоварване, защото тя е активна само в екологичен режим, а ние още не сме го пробвали. 2,9-литровият агрегат на Audi пък е изключително дискретна натура, която напомня за себе си едва в спортен режим. Иска ви се да дрифтирате? Не и с quattro. Двойно предаване, заден диференциал с Torque Vectoring и широки 20-цолови колела правят този автомобил непоклатимо стабилен. RS 5 не изписва завоите – той просто ги изяжда, при това с впечатляващо висока скорост. Невероятно е, но е вярно – почти двутонният автомобил може да се кара на писта дори с една ръка. Кормилната уредба е доста дипломатична по отношение на обратната връзка за случващото се между предните колела и настилката. Сервоуправлението автоматично се напасва спрямо ситуацията, същото се отнася и за ъгъла на завъртане на волана. Процесът се изпълвява доста хомогенно, като при спортно каране RS 5 позволява индивидуални настройки на твърдостта на амортисьорите и на звука на двигателя. Самото окачване не е некомфортно, но на неравен път автомобилът се усеща малко като твърда гумена топка. Не е идеално, но е интересен поглед към нещата.
Управлението е в центъра на събитията
Искате истински екшън? Просто хванете здраво волана на Alfa! Някои производители поставят двигателя в центъра на събитията, но във върховото изпълнение на Giulia тази роля се заема от управлението. Реално и други производители използват в моделите си почти идентични компоненти от Bosch. Но нито един от тях не е бил толкова смел в настройките. Достатъчно е само да помислиш какво искаш да направиш – и Giulia го прави! Моментално. В реално време. Точно по начина, по който ти се иска да го направи. Докато конкурентите още изчисляват какво трябва да направят, Alfa вече е захапала завоя. Недозавиване? Чисто и просто – липсва. Оптимален баланс на теглото, подобаваща геометрия на окачването, твърди амортисьори и пружини, гуми Pirelli P Zero
Corsa с безмилостно сцепление, керамични спирачки, петраменна конструкция и на двата моста. На кой или на кои от тези компоненти дължим удивителното поведение, не смеем дори да предполагаме. Но е факт, че целият този грандиозен отбор от технологии, допълнен от самоблокиращ заден диференциал с два допълнителни съединителя за разпределение на въртящия момент между двете колела на задния мост. Време е за следващия завой. Майчицееееее! Пълна газ! Амиии… добре, но трябва време. Хм. Малко е странно. Електрониката дава всичко от себе си, за да задържи QV стабилен. Да, автомобилът не поднася, не се пързаля, не става опасен. Но реално е необходимо Giulia отново да бъде насочена право напред, за да бъде предадена пълната мощ на двигателя към задните колела посредством карбоновия карданен вал. Драги Райнер, ако обичаш да караш спортно по отсечки с много завои, превключи от режим N (Natural) в режим D (Dynamic). Така Alfa става значително по-темпераментна и приятна за бързо шофиране. И най-важното – при ускоряване от завой вече не я спира нищо, освен чувството за самосъхранение на водача. Biturbo V6 машината под предния капак започва да се държи сякаш тъкмо е изпила двойна доза силно еспресо, разгръщайки своите 510 к.с. и 600 нютонметра в цялата им пулсираща мощ. Осемстепенният автоматик също върши работата си направо виртуозно. В тесни завои нерядко можете да чуете мощния пукот на ауспуховата система на QV. Не е чак като в старата школа на DTM, но пак не е никак зле. Просто такива неща подхождат на карбоновия преден капак, към който човек гледа във времето, в което не е зает да се радва на истинските стрелки на класическите уреди зад волана, или когато не се опитва да предпази очните си ябълки да изхвръкнат от орбитите си при екстремно спиране. Ооо, да, керамичните спирачки Brembo в QV се държат като в истински състезателен автомобил. Емоциите ви идват в повече?
RS 5: хладен разум
Тогава вашият избор определено се нарича RS 5. Пилотът зад волана на германския модел може неуморно да следва Alfа по петите. Само че вместо да се чувства като състезател, за може просто да се наслаждава на серийната функция за масаж на седалките или пък да разучава разнообразните възможности за изглед наTFT дисплея зад волана. Sportback е един чудесен автомобил с повече системи за безопасност и по-добър комфорт от Alfa. Италианският модел от своя страна е по-евтин и притежава нещо, което всъщност е безценно: характер. Страхотен избор за всички почитатели за марката, както и за такива, които може би тепърва ще станат нейни фенове. Вероятно страхотен избор и за теб, драги Райнер!
1. Audi
По традиция Audi се отличава с върхово качество на избаботка и висока цена. Освен това обаче моделът предлага по-гъвкаво вътрешно пространство, по-добри светлини, повече комфорт, като освен това и може да бъде шофиран бързо с минимални усилия.
2. Alfa Romeo
Giulia буквално живее от своето изключително управление – водимостта на QV носи направо невероятно удоволствие от шофирането. Моделът е изключително динамичен при спортно каране, а двигателят и ергономията впечатляват и във всекидневието.
Текст: Йорн Томас
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт