Новата италианска дива се изправя срещу германския си опонент
Задно предаване, 258 к.с. и 400 Нм в BMW срещу 280 к.с., 400 Нм и двойно предаване в Alfa Romeo. Наскоро BMW 330i наскоро спечели в тест срещу Mercedes C 300. Твой ред е да атакуваш, скъпа Giulia!
Това е наистина освежаващо! Два седана от средния клас, позиционирани по чудесно еднакъв начин: Тук става дума най-вече за сцепление, управляемост, комуникация, директно управление – все неща, свързани с удоволствието зад волана. Това е означено и на калниците – загатнато във вид на М-табелка при BMW 330i M Sport, и изрично в надписа Veloce при Alfa Romeo Giulia Veloce Ti Q4. Защото „Veloce” означава „бърз”.
Това сякаш пришпорва темпото за изясняване на по-общите качества. Комфорт на окачването? Спортно стегнат и при двамата съперници, но въпреки това съвсем приличен. Във всеки случай достатъчно приличен, тъй че ни най-малко да не се налага да говорим за остатъци от комфорт. BMW вози малко по-твърдо, а Giulia в комфортния си режим се клати насам-натам върху пътища с вълни по настилката. Място? Съпоставимо. В задната част на Alfa мястото над главите е субективно по-малко, но пък седящият отзад вляво пътник в „тройката” трябва внимателно да се съобразява с третата закопчалка за колани, иначе тя ще го натиска по ценната телесна част. Багажен обем? Равенство (480 литра). В багажника на Giulia обаче има само аварийно осветление.
Отпред качването и слизането от Alfa Romeo изисква две-три упражнения, докато коляното ви и облицовката на волана започнат да се разминават благополучно. Процесът се усвоява бързо и веднъж попаднали вътре, усещате, че всичко е на мястото си и е много спортно. Окей, отначало ще ви се наложи за известно време да свикнете, че горният край на челното стъкло е сравнително близо до вас. Това по никакъв начин не ви притеснява, но заостря ъгъла, под който гледате в огледалото за задно виждане. А ако искате да се видите и в огледалото на сенника, ще трябва да се наклоните към средата.
Giulia е сглобена и напасвана точно, освен това асиметрично извитото арматурно табло и облицовките на вратите са покрити с качествена кожа; спортната атмосфера се допълва от карбонови декоративни лайстни. При въртящия и натискащ се контролер, скоростния лост или пък при климатика качеството на материалите и базовата цена от 104 000 лева са в доста произволна корелация помежду си. Това в същата степен важи и за заснежения образ от камерата за заден ход и недотам брилянтната разделителна способност на екрана на инфо-развлекателната система. Наистина с оглед на оборудването Alfa е с над 3000 евро по-евтина, но това с нищо не променя факта, че подобни неща не изглеждат особено адекватни в този ценови сегмент.
В „тройката” седите по-дълбоко, липсват любопитни подробности, а превъзходната система iDrive е по-всеобхватна, по-модерна и по-бърза. Ако непременно държите да критикувате интериора, можете най-много да почукате по основата на опората за лакти или да обявите за неуместна виниловата облицовка Sensatec на арматурното табло – истинската телешка кожа струва 2527 лв. Може да ви подразни единствено трудно разчитащият се оборотомер в комбинирания дигитален контролен панел – допълнително изображение с кръгли уреди просто липсва.
Все едно, ние ще го направим така!
Показателна разлика в качеството се очертава при планките за ръчно превключване – не само по отношение на качеството на материалите. Задната страна на монтираните на волана превключватели на BMW е от невзрачна пластмаса, освен това те не прищракват особено вдъхновяващо. За разлика от тях смяната на предавките с масивните планки на кормилната колона в Giulia е истинско изживяване – пръстите докосват алуминий, дълъг ход, отчетливо пружиниране, прищракване със средна сила на звука и тласък при превключване в спортен режим. Тук почти ти е все едно, че понякога трябва да отделиш ръка от волана, за да превключиш на следваща предавка, когато излизаш от завой. Или че всеки път си принуден да заобикаляш планката, за да достигнеш лостчето за мигачите. Това очевидно ни най-малко не дразни италианските инженери – главното е веселбата да не спира. Подобно отношение наистина заслужава уважение.
Alfa Romeo Giulia и днес, както някога, е звезда в сегмента. Италианците са нарекли дизайна на джантите й „Classico“, поставили са стартовия бутон на волана като при Ferrari, монтирали са карбонов карданен вал и са написали лаконичното „бърз“ на своя седан с двойно предаване и 280 к.с. – което при 5,4 секунди до 100 км/ч не изглежда неуместно. Задвижваният от задния си мост 330i с 258 к.с., макар да развива с 22 к.с. по-малко, също натоварва коляновия си вал с 400 Нм въртящ момент. А това, че спринтира с три десети по-бавно, има нулевдо практическо значение.
Ясно е, че в този ценови клас четирицилиндровите мотори категорично не биха могли да очакват аплодисменти от феновете – все пак за интересен саундтрак е нужно поне още едно бутало. Това в нашия случай потвърждава характеризиращият се с умерена емоционалност звуков фон: култивиран, подкрепен от високоговорителите и поради това доста силен в BMW; автентичен, подкрепен от изпускателната уредба и поради това полусъскащ в Alfa. На двулитровите мотори обаче несъмнено им се удава не само да подкрепят, но и да стимулират адекватно способностите на седаните в областта на напречната динамика.
330i е настроен точно така, както подобава на един спортен вариант на „тройката”. Въпреки по-широките гуми на задния мост задното предаване става осезаемо още при поносимо темпо, освен това то отлично хармонира със спортните настройки на системата за контрол на сцеплението, която дори при значителни неравности по пътя не реагира с ненужно присветване на арматурното табло. Не е и необходимо – понеже почти винаги „тройката” спокойно следва желаната линия и заслужва своя сертификат за радост от шофирането дори и само с директната си кормилна уредба и нейното прецизно влизане в завой. От време на време се налага (и може) да се контрира с волана; допълнителната активност в поведението на пътя обаче никога не се плъзга към ударна загуба на сцепление. А ако много обичате разни живописни изпълнения – един електронно управляван блокиращ диференциал струва 2628 лв.
Въпреки акцента върху задния мост системата за двойно предаване на Alfa не възпроизвежда в никаква степен пътното поведение на BMW. Най много в някой остър завой при ниска скорост задният мост да се поизмести минимално – иначе по принцип неутралният баланс е определящ за усещането при шофиране. Истинският екшън настъпва в Dynamiс с разхлабен контрол на сцеплението и по-твърди характеристики на амортисьорите. В завоите с кръпки по асфалта каросерията изпада в доста силно вълнение, при това системата за двойно предаване се справя с кратките загуби на сцепление с голяма точност и преди всичко осезаемо за водача.
Тази комуникация увеличава удоволствието зад волана, повишава доверието – така понякога с Giulia може съвсем да подивееш. С модела на BMW никога не ставаш толкова агресивен, понеже динамиката на задното предаване още преди това те е завладяла поне със същата сила.
„Спиране по кабел” в Alfa
Явно превъзходство показва класически конструираната спирачна система на 330i. Не само понеже при 100 км/ч Giulia спира доста посредствено – на 36,8 м, докато спирачният път на „тройката” от 33,6 м е на нивото на спортен автомобил. Главното е, че спирачният педал на BMW предава информация – леко пулсиране в зоната на намеса на ABS, интуитивно разбираемо отношение между натиск върху педала и спирачно усилие. В Alfa за активните действия на системата ви информира единствено една контролна светлина „ABS Active“ в скоростомера.
Причината за това е, че тук липсва физическа връзка между спирачния педал и главния спирачен цилиндър, а вместо това натискът върху педала се предава към един управляващ модул, който посредством електромотор задейства хидравличните спирачки. Следователно обичайното усещане от спирачния педал тук е само симулативно, което, особено при по-динамично шофиране, затруднява дозирането. И още една разлика: за рязко спиране Alfa сигнализира чрез аварийни мигачи с удвоена честота, докато BMW го прави чрез мигащи стоп светлини.
Все пак можете да стиснете зъби и да свикнете със спирачната система Continental Mk C1 на италианката. За водачи, които почти никога не спират близо до границата на намеса на ABS, липсата на обратна информация създава по-малко проблеми – но не и за точките в оценката на Alfa.
В крайна сметка тя не губи кой знае колко от това – причина за изоставането й е голямата разлика при системите за безопасност и комфорт. Независимо от това Giulia е един сигурен автомобил. А най-страхотното в този тест е, че от гледна точка на динамичното шофиране изборът между BMW и Alfa е само въпрос на вкус.
ОЦЕНКА
1. BMW
При „тройката” почти няма нещо, което да го няма – и почти всичко е с високо качество. Към това се прибавят чудесната динамика на задното предаване, но и високите цени.
2. ALFA ROMEO
Това е автомобил, подир който хората се обръщат. Ако за вас асистентите не са толкова важни, можете да се фокусирате върху задвижването и динамиката на пътя. Тук Alfa е на ниво. И то високо.
Текст: Томас Хелманцик
Снимки: Росен Гарголов