Спортно-елегантните модели от средния клас се представят в сравнителен тест
Пъстрите цветове са прекрасно нещо – особено когато става дума за разцъфнала пролет или златна есен например. Сериозните купета от среден клас обаче често предпочитат да носят стилни и дискретни костюми в сиви тонове. Трима сиви благородници – елегантното ново издание на Audi А5 се изправя срещу C-класата на Mercedes и BMW Серия 4.
Една прочута поговорка казва, че през нощта всички котки са сиви. Тестовите автомобили в това сравнение също са сиви, и независимо по кое на денонощието.Всеки от тях в свой собствен нюанс – Манхатън сиво (Audi), минерално сиво (BMW) и селенит сиво (Mercedes), а интериорите им изглеждат достатъчно атрактивно дори и без да запомним как точно трите производителя наричат своята интерпретация на тема яркочервено. Тези три купета определено изглеждат добре и обещават положително настроение.
Използването на солидната база на елитни модели от средния клас за направа на елегантни купета с две врати е рецепта, която и тримата производители успешно експлоатират от десетилетия. За достатъчно ясното разграничаване от донорите на технологична платформа обикновено се използва допълнително или напълно променено моделно означение, придружено от по-богато оборудване и по-висока цена. Audi и BMW са доста по-скъпи от сравним седан, докато при Mercedes доплащането за удоволствието да притежавате купе е сравнително скромно.
Време е за начало на теста, започваме с най-младия представител на триото.
Audi: съвършенството е мисия
Очакванията към A5 Coupé няма как да не бъдат завишени – още неговият предшественик се превърна в еталон за семпла и непреходна елегантност. Сега автомобилът е станал малко по-голям, по-просторен отвътре, с по-ясно изразени ръбове и контури на каросерията и най-важното – има значително намалено тегло. Кокпитът е филигранно оформен и създава усещане за лекота и простор, а функциите му са абсолютно идентични с A4 – с всички предимства и недостатъци, които носи този факт: превъзходно качество на материалите и изработката, отлично изпълнени графики на дигиталния комбиран дисплей, но и леко усложнено управление посредством MMI Touch. На моменти се налага човек да бъде доста внимателен, за да изпълни желаната команда.
Гласовото командване определено функционира по-добре. Центърът на тежестта е свален надолу, същото се отнася и за позицията на седене върху удобните спортни седалки с чудесна странична опора и електрическа система за подаване на предпазния колан. Достъпът до задните места се облекчава от електрическото изместване на предните седалки, но заради ниската линия на покрива процедурата по достигането им не е сред най-лесните за изпълнение. Затова пък големият багажник е съчетан серийно с разделена на три задна седалка, а автоматичната климатична инсталация е тризонална. Изобщо тестовият автомобил направи отрадно впечатление с множеството (предимно доста скъпи) опции – пакет асистиращи системи „градско движение“ и „Tour“, матрични LED светлини, Head-up дисплей, адаптивно окачване и динамично кормилно управление. Последното работи хомогенно и прецизно, дава много добра обратна връзка и единствено при подчертано спортен стил на шофиране допуска известно влияние от страна на задвижващия тракт.
В режим Dynamic спортното усещане се засилва още повече, но возията от своя страна става доста твърда. Елегантното купе вози значително по-приятно в режим Comfort, макар че и тогава комфортът на стъпващия върху 18-цолови колела не е точно идеален.
Audi е приятно тих по време на пътуване. Двулитровият TDI двигател със 190 к.с. 400 Нм почти успява да прикрие дизеловата си природа, съчетавайки плавен ход, добър темперамент и нисък разход (средно 6,5 л/100 км в теста). Дизелов двигател в класическокупе? Защо пък не, когато се справя толкова добре със задачата си и пасва добре на общия характер на автомобила. Единствено седемстепенната трансмисия с два съединителя на моменти се усеща леко тромава и на моменти нервна.
Иначе оборудването за безопасност е буквално разточително, спирачките са мощни, ефективни и надеждни, управляемостта е лека и точна, ценовата политика е сравнително разумна– A5 представя много впечатляващ баланс от качества.
BMW: кралят на динамиката
По-старата с три години „четворка“ отстъпва значително по отношение на обхвата на системите за подпомагане на водача, но затова пък контрира с превъзходни спирачки и безспорно най-впечатляващото пътно поведение в този сравнителен тест. Екипираният с адаптивно окачване тестов 420d демонстрира чевръсто, динамично и точно до съвършенство управление. Кормилната уредба с променливи настройки работи леко, обратната й връзка трудно би могла да бъде по-добра, а работата й заслужава респект – автомобилът с лекота отбеляза най-доброто време в теста за двойна аварийна смяна на лентата. Недостиг на сцепление се появява единствено в много бързи, тесни завои.
Приятно ни изненада комфортът на возене – „четворката“ абсорбира неравностите по настилката значително по-плавно и по-хармонично в сравнение с Audi. Това е само един от плюсовете, които отбелязват пътниците на задните места, които седят на неочаквано удобно оформени седалки и разполагат с най-много простор спрямо останалите участници в теста.
В акустично отношение автомобилът изневерява на своя финес само с донякъде грубия тембър на дизеловия си двигател. Макар и с номинално идентични спрямо тези на Audi показатели, двулитровата машина тук изразходва малко повече гориво. За сметка на това обаче осемстепенната автоматична трансмисия за пореден път изумява със своята практически перфектна работа, мултимедийното оборудване и ергономията също са на равнище, което надали би могло да бъде по-високо. Единствено наличието на някои по-твърди пластмаси не пасва на благородната същност на автомобила.
Mercedes: комфортът е въпрос на чест
C 250 d Coupé изглежда голям отвън, но отвътре е осезаемо по-тесен от двамата си опоненти. Достъпът до задните седалки е труден, а мястото и усещането за простор на втория ред ще удовлетворят нуждите единствено на деца. Видимостта от мястото на водача назад също определено не е блестяща
Всъщност това е още една причина да гледаме предимно напред – към изисканото, масивно табло, което е изпълнено в добрите традиции на марката. Това обаче не важи в пълна сила за управлението на функциите, което би могло да бъде и по-интуитивно. С предлаганото като опция пневматично окачване Airmatic комфортът на возене е наистина впечатляващ. Окачването поема гладко почти всички неравности по пътя, без да залита към излишно клатене на каросерията. Mercedes определено притежава най-комфортния характер в този тест – усещане, подсилвано от фините настройки на системата ESP, която умело държи юздите на задницата при по-бързо шофиране.
Динамиката не е най-силната страна на този автомобил – той притежава по-спокоен нрав в сравнение с двамата си конкуренти. В интерес на истината 2,1-литровият турбодизел от старата генерация OM 651 не приляга напълно на атмосферата в автомобила заради своите малко грубовати маниери на работа. От по-високата спрямо Audi и BMW мощност в реалността не се усеща почти нищо, докато деветстепенният автоматик като цяло успява да се докаже като достоен съперник на осемстепенната трансмисия ZF в BMW. Което всъщност не променя обстоятелството, че богато оборудваният Mercedes има неособено впечатляващи спирачки и изостава в крайното класиране. При Audi наред с естестическите достойнства човек получава един наистина впечатляващ комплекс от качества, който успява да му донесе победата.
Текст: Бернд Щегеман
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Оценка
1. Audi A5 Coupe 2.0 TDI - 467 точки
Ако се абстрахираме от донякъде твърдата возия, А5 на практика не си позволява никакви сериозни слабости, отличавайки се с блестящо ниво на безопасност, култивирано задвижване и разумна цена. Впечатляващо предложение.
2. BMW Серия 420d Coupe - 449 точки
Наред с типичната за марката динамика, просторната „четворка“ се отличава също така и с приятен комфорт при пътуване, страхотна инфо-развлекателна система и прекрасна ергономия. Сравнително малко асистиращи системи.
3. Mercedes C 250 d Coupe - 435 точки
С-класата за пореден път успя да ни впечатли с чудесния си комфорт на возене и богато серийно оборудване за безопасност. Купето обаче страда от недостиг на вътрешно пространство и определени слабости по отношение на спирачките.
Технически данни
1. Audi A5 Coupe 2.0 TDI | 2. BMW Серия 420d Coupe | 3. Mercedes C 250 d Coupe | |
---|---|---|---|
Работен обем | 1968 куб. см | 1995 куб. см | 2143 куб. см |
Мощност | 140 кВт (190 к.с.) при 3800 об./мин | 140 кВт (190 к.с.) при 4000 об./мин | 150 кВт (204 к.с.) при 3800 об./мин |
Максимален въртящ момент |
400 Нм при 1750 об./мин | 400 Нм при 1750 об./мин | 500 Нм при 1600 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
7,3 сек | 7,4 сек | 7,1 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
34,0 м | 35,4 м | 36,9 м |
Максимална скорост | 238 км/ч | 232 км/ч | 247 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
6,5 л/100 км | 6,7 л/100 км | 6,9 л/100 км |
Базова цена | 83 398 лева | 87 000 лева | 83 786 лева |