Време е за съревнование между три расови купета, което предстои да излъчи един печеливш
Шейсет метра и седем парченца стандартен млечен шоколад – това е равносметкатапри RS 5. За да не си помислите, чесме откачили – на толкова блокчеташоколад се равнява енергията, необходима на RS 5, за да се катапул-тира от място до 100 км/ч – за едва3,6 секунди и 60 метра. 64 метра иседем парченца при M4. 64 метра иосем парченца при C 63. Понякога
физиката може да бъде и заб авна, пречупена през призмата на популярната наука.Понякога физиката може да бъде и забавна, пречупена през призмата на популярната наука.
Добре дошли на сравнителния тест, в който се срещат три купета, чиято мощност доскоро беше характерна единствено за суперспортните автомобили. И тук сме ви подготвили малко интересни (може би?) факти. Класическият спринт се изпълнява за 3,6 секунди от Bugatti EB 110, Ferrari 599 и Lamborghini Murciélago. Aston Martin V12 Vantage S, Ferrari 488 Coupe и McLaren 570GT от своя страна не са по-бързи в слалома от BMW M4 Competition. Въпреки всичко не сме тук, за да детронираме от пиедестала една или друга автомобилна легенда – или поне не само заради това. Мисията ни този път е да сравним три купета с по около 450 конски сили и да проверим кое от тях е най-добро. Като от самото начало правим уговорката, че всяко от тях има всички качества да бъде смятано за роден победител. Ефективността е равна на мощността, умножена по сцеплението на квадрат Audi RS 5 и ти – каква интимност само. Качваш се, поставяш си предпазния колан. Двигателят стартира.
Километрите се нижат сякаш напълно неусетно. Толкова неусетно, че скоро започваш да се питаш да не би нещо да си се объркал. Може би защото очакваш да се случи нещо разтърсващо. А Audi от своя страна сменя осемте предавки толкова нежно, че очевидно не смята да те занимава със себе си по никакъв начин. След първоначалното сърдито изръмжаване при запалването, в просторното Coupe цари почти пълна тишина. Екипиран с адаптивни амортисьори, в режим Comfort RS 5 вози почти като лимузина – нещо, което вероятно не си очаквал. Комфортът на екипираните с функция за масаж кресла също е почти разглезващ, но преди да сме се успали, сe качваме на магистралата. Пълна газ, моторът изревава, макар и съвсем закратко. Докато премигнем, и RS 5 вече фучи срещу вятъра с невъобразимо темпо. Чувстваме като във влак стрела и почти започваме да се чудим дали да не отскочим да проверим какво има за хапване и пийване в бюфета. Не ни разбирайте погрешно – RS 5 е истински господар на магистралата, върви прекрасно и е непоклатимо стабилен. Само че това може да се каже и за трилитровия TDI, който е с около 50 000 лева по-евтин и харчи наполовина. В търсене на обяснение за този феномен се връщам към предходното издание на RS 5. То се задвижваше от прекрасен бързооборотен V8 с атмосферно пълнене – от гледна точка на днешните настроения един абсолютно политически некоректен агрегат, който разполагаше със 170 Нм по-малко, тежеше с 31 кг повече и харчеше с 1,8 л/100 км повече от новия 2,9-литров V6. Новият мотор е базиран на трилитровия си събрат и има с три милиметра по-къс ход на буталото. Двата турбокомпресора са разположени между цилиндровите редици, което води до по-бърза реакция при подаване на газ. Налягането на турбините е 1,5 бара. Модерният V6 е култивиран, набира обороти с лекота, изключител- но мощен е и нека да не пропуснем, демонстрира висока ефективност.
Според нас обаче малко по-малко перфекционизъм би се отразил добре на RS 5. Той печели това сравнение, защото предлага най-много вътрешен простор, чудесен комфорт и богато разнообразие от асистиращи системи. И защото – ето отново тази дума – превръща силата си в бързина по невероятно ефективен начин. На извънградските шосета никой от другите два автомобила не е по-бърз от RS 5. При това той запазва удивителните си резерви по отношение на сигурността благодарение на прекрасното сцепление. Да си го кажем обаче направо – с този автомобил нищо извън правилата не е нито търсен ефект, нито е желано. RS се накланя в завоите по-силно, отколкото очакваме. А очаквахме повече, защото от Audi са конструирали специална система за намаляване колебанията на каросерията. Стига системата ESP да е включена (без нея Audi поднася доста подло при рязка смяна в натоварването), достопочтените дами от църковния хор също биха могли да въртят бързи обиколки с RS 5. Вероятно те биха се върнали от пистата леко притеснени единствено от факта, че буклите им са се изправили от смразяващото ускорение на Audi. Завои? Да, RS 5 се справя отлично и с тях, благодарение на мощната тяга на двигателя и страхотното си двойно предаване с променливо отношение на пренасяния към двата моста въртящ момент (от стандартното 40 : 60 отпред : отзад до 85 : 15 или 30 : 70) и чудесната работа на спортния диференциал. С този автомоил може винаги да достигнете до крайната си цел със загрети гуми, но запазвайки хладно спокойствие.
Мощта е равна на масата, умножена по V8 плюс турбо
C 63 и ти – това е като среща със собствените ти странни копнежи, които добре знаеш, че няма да станат факт, но продължаваш да храниш в сърцето си. Понеже това е истински сравнителен тест, трябва да отбележим например, че C 63 не е особено просторен отзад и има не съвсем оптимална ергономия, но затова пък може да се похвали с множество асистиращи системи. Само че идва моментът, когато завърташ контактния ключ. И в този момент всички рационални доводи отиват по дяволите – дори този, че автомобил за подобни пари не разполага с безключово запалване. V8 Biturbo, който звучи като побесняла мечка гризли. Осемцилиндров V-образен двигател. С два турбокомпресора. Това би могло да бъде достатъчно сериозен аргумент в полза на C 63. Всъщност – това е достатъчно сериозен аргумент в полза на C 63. С някои промени като например мазителна система със сух картер този мотор може да бъде открит и в AMG GT. Лопатките на неговите турбокомпресори се въртят със скорост 186 000 об./мин, налягането е 1,1 бара. През водната помпа за минута преминава 420 литра охлаждаща течност. Това би било достатъчно за две стандартни вани за баня, любезно ни осведомяват от Mercedes. Това, което може би не знаете, е, че за същото време водната помпа на Bugatti Chiron би напълнила шест вани (като при това, подобаващо за Bugatti, имаме предвид не стандартни, а вани за милиардери с неколкократно по-голям обем). Както и да е, май малко се отплеснахме. Този двигател е интересна особа – малко настъпване на газта е достатъчно, за да изгубят задните колела сцепление с пътя. Това AMG се държи като AMG от едно време: автомобил, който върви напред като драгстер, а в завои се държи като подивял. Дори магистралите не са неговото любимо място. Защото адаптивността на амортисьорите се изразява във възможността на избор между различни степени на интензивност по отношение на екстремната твърдост. Високо монтираните седалки също са твърдички, а шумът в купето – висок. Ако търсите идеален комфорт, потърсете го другаде. C 63 всъщност изобщо не е бърз по междуградские шосета, защото за разлика от Audi той никога не може да бъде шофиран спокойно с висока скорост – заради ниското концепция, с която може да се справите и насън – макар че всички тези неща са безспорен факт.
Не, този път искаме да наблегнем на това, че M4 е по-директен, по-прецизен, и изобщо – още повече M4 благодарение на пакета Competition. Цената му е без никакво значение, тъй като говорим за една съвременна автомобилна класика. Пакетът носи допълнителни 19 конски сили, както и по-спортна настройка на окачването, ESP и диференциала. Окачването е получило по-твърди стабилизатори и пружини, както и по-стегната настройка на адаптивните амортисьори. Кокпитът се откроява с фамозни черупкови седалки, а изпод задната броня се подава спортна изпускателна система с грандиозен звук. Пакетът Competition се продава от началото на 2016 година, а сега вече 80 процента от клиентите на M4 го поръчват – и определено има защо. Да, вярно е, че пакетът предполага реални компромиси. Например по магистрала BMW е чувствителен към неравностите, а на сняг става също толкова неуправляем, колкото и Mercedes. Audi ще покаже недвусмислено, че разполага с повече резерви. BMW обаче те предизвиква да се изправиш на ръба на собствените си резерви. Особено по отношение на рефлексите. ESP в режим Sport позволява на водача да балансира по ръба между възможното и невъзможното във физиката – стига да има необходимите умения за това. Много моля внимателно да обърнете вниманиена горното изречение – за да избегнем случаи на прочитане на само едната му половина.
На пистата C 63 редовно се опитва, а понякога и успява да се завърти. С Audi може да влезете в завой дори крайно неподготвени, но благодарение на спортния диференциал и двойното задвижване да излезете като гер ои от него. При BMW положението е коренно различно – с него не следвате завои, а собствена траектория. С този автомобил трябва да имате поне малко бензин в кръвта, за да го разберете и овладеете напълно. Остротата на управлението, прецизността на ходовата част, осигуряваното от ESP и задния диференциал фино дозиране на сцеплението, както и чудовищната тяга на редовия шестцилиндров мотор, осигуряват изживяване зад волана, което почти няма аналог сред серийните автомобили. Трансмисията работи осезаемо по-бър зо в сравнение с Audi и Mercedes-AMG. Следва сложна двойна смяна на траекторията, изискваща фина преценка на ъгъла на завиване идозирането на газта. Бърз ляв завой и изкачване, при 7000 оборота в минута присветва лампата, която ни подканя да преминем на по-висока предавка. Натискам дясната планка, вече сме на четвърта, мили Боже, в този автомобил всичко се случва като че ли по-бързо, отколкото може да протече мисълта на задкормилното устройство. Остър завой, късно спиране, обратно на втора предавка, внимателно премерване на газта, задницата леко поднася, плавно контриране с волана… и отново пълна газ! Лампичката за смяна на предавката отново свети, следващият завой наближава. Иска ни седа го правим отново и отново и отново. И отново… Да, Audi: мощността е равна на масата, умножена по ускорението. При BMW обаче въодушевлението от шофирането е равно на управляемостта, умножена по прецизността.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Audi
RS 5 печели по точки този сравнителен тест, но това не се случва благодарение на управляемостта или задвижването му. Моделът побеждава, прилежно
трупайки точки с качества като ускорение, комфорт, ефективност и сцепление.
2. BMW
BMW предпочита да блести със своята феноменална динамика на управление, вместо да се старае да спечели по точки във всички категории. М4 бележи границата между спорт-
ните и състезателните автомобили.
3. Mercedes
Неговият V8 – този действително брилянтен V8, осмисля изцяло характера на С 63. Тов е автомобил, който е в състояние да изрови
асфалта под себе си. Е, маниерите му са груби, но пък цената е почти изгодна за подобен модел.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Росен Гарголов