Mercedes GLC 300 Coupé и Range Rover Velar P250 – дали два литра са достатъчни?
Range Rover Velar и Mercedes GLC Coupé не са за случайни хора, които си оставят магарето, пардон, автомобила в калта. Това със сигурност няма да им се случи въпреки всичките им офроуд способности, защото основанията за покупка на SUV модел са съвсем други. Затова, драги хубостници, заповядайте на сравнителен тест, за да видим колко елегантно се справяте във всекидневието с двулитрови бензинови турбомотори.
Защо да не започнем с една баналност? И така, очарователни дами и почитаеми господа, всичко зависи от гледната точка. Онова, което, погледнато отдолу, може да изглежда като снобизъм, при поглед отгоре е възможно да се възприема и като съзнание за класово превъзходство – например през 1970 г. от извисената позиция зад волана на един Range Rover. С оскъдно оборудване и само с две врати той основава една династия от първи ранг. Прототипи на т.нар. Road Rover странстват по лъкатушещите пътища още от 1950-те години. Както е обичайно за британската автоиндустрия, идеята е оставена да отлежава цели две десетилетия. Концептуалният Road Rover представлява луксозно комби с двойно предаване. През 2017 г. замисълът е въплътен в модела Velar. Въодушевлението, с което бива посрещнат, е в странно противоречие с дискретния успех на продажбите.
Тогава изглеждаше, че Velar притежава всичко, от което се нуждае един елитен съвременен SUV модел: стил, много място и към това – малък бензинов мотор, който клиентите, както се предполага, биха оценили високо. Нека видим дали Velar не е един недооценен талант – в тест срещу освежения през юли миналата година Mercedes GLC Coupé.
Какво да закачим?
Въпреки че при осъвременяването на модела няма много новости, за които да съобщим, GLC би трябвало да спечели нови привърженици – от онези, които обичат да привързват зад автомобила си различни ремаркета. Специален асистент подпомага водача при маневрите с ремарке. Освен това моделът е получил инфо-развлекателната система MBUX, с чийто асистент за гласови команди можете да обсъждате всякакви функции. Блестящата му работа обаче не е в състояние да компенсира факта, че всичко останало в системата за управление е дребно, сложно и пипкаво. Но пък Velar показва, че може да е още по-дребно, по-сложно и по-пипкаво.
Пресматериалите за автомобила, иначе склонни към еуфория („Във Velar високата амбиция е у дома си”), изпадат в неочаквана откровеност, когато става дума за арматурното табло със „скрити органи за управление”. Онези, които не са толкова скрити, са отчасти претоварени с функции. Така че в този Rover можете да откриете много неща – но все пак не както в старите времена на Land Rover, когато е служил на империята, подчинила далечни земи и народи. Подобни затруднения днес можете да срещнете единствено в общуването с навигационната система. За да стигнете до останалите функции, ще ви е нужен силно изразен стремеж към изследване на непознатото. Тогава ще откриете полезни неща, като извънбордовите камери, които следят и дълбочината на газене, или асистента за маневри с ремарке с проверка на прикачването и осветлението.
Същото се отнася и за работните характеристики, с които системата за двойно предаване се адаптира към различни изисквания: пясък, трева/чакъл/сняг, кал или – несъмнено най-сериозното предизвикателство за този автомобил – динамика. В последния от режимите ламелният съединител може да промени предаването на въртящия момент от 50:50 до 100 процента към единия от двата моста. Блокируем диференциал на задния мост получават само шестцилиндровите версии, докато P250 си помага с електронно управляеми намеси на спирачките. Понижаваща предавка за пресечен терен липсва – също като при GLC.
Разделяй и владей
При него едностепенната разпределителна кутия е съединена с деветстепенния автоматик. В нормален режим тя разпределя 45 процента от теглителната сила към предния и 55 процента към задния мост. И тук селективните спирачни намеси към отделни колела заместват блокировката на диференциала. При което се питаме дали някой изобщо ще забележи това – понеже въпреки всички офроуд способности и двата модела се използват най-често като автомобили за семейството и за дълги пътешествия. Към подобни всекидневни задачи Velar подхожда с повече талант – със своята форма на камби и разточителни размери той предлага повече място за багажа и пътниците. На задната седалка се разполагат спокойно петима възрастни. На още повече комфорт и по-добра гледка се наслаждават седящите върху уютните климатизирани предни кресла. Пространството в GLC е по-оскъдно и това проличава както от по-малкия багажен обем, така и от намаленото пространства за главите отзад. Дори и върху превъзходните предни седалки пътувате малко по-натясно.
Време е вече да потеглим. Натискаме стартовия бутон и изчакваме за кратко, докато кръглият селектор за трансмисията на Range се издигне от гнездото си. Вече е писано много за този въртящ се регулатор, който изглежда така, сякаш с него се управлява перална машина, а не осемстепенната автоматична трансмисия 8HP45 на ZF, с която са свързани четирицилиндровите мотори. (Шестцилиндровите използват 8HP70 – точно с такива задълбочени познания човек може да блесне в някой разговор с приятели).
Тук би било мястото да разкажем колко чевръсто и ефективно работи двулитровият бензинов турбомотор в един SUV модел с тегло 1964 г. Това обаче не е така – въпреки доста шумните усилия на четирицилиндровия агрегат. Двуструйният турбокомпресор (с два въздушни канала за по-бързо реагиране) обаче не създава веднага налягане за достатъчно мощно ускоряване на Velar. Въпреки точната работа на автоматика тук не усещате онази увереност на задвижването, която очаквате в този автомобилен и ценови клас. А с оглед на скромните динамични показатели средният разход в теста от единайсет литра на 100 км изглежда доста висок.
От друга страна, Velar не е съвсем наясно с посоката, в която би поел, движейки се с по-бързо темпо. С помощта на кормилната уредба с променливо предавателно отношение рядко успявате да вземете завоя с едно завъртане ва волана. Освен с неособено блестяща прецизност и разконцентрирана обратна връзка всяка промяна на посоката е белязана със силно странично накланяне и прекалено усърдни намеси на ESP. Така се налага удоволствието в Range да се изживява по друг начин – например при дълги пътешествия, когато 20-цоловите колела леко развалят впечатлението от добрия сам по себе си комфорт на окачването чрез твърдо реагиране при къси неравности. С цената си от 2500 евро тези колела са важна позиция в списъка от екстри на тестовия автомобил, които влизат в базовата цена при определяне на оценката за разходите – около 14 000 евро за седалките, окачването, колелата и дисплеите.
По-добро управление
GLC Coupé е екипиран с важни за оценката в теста екстри за около 8300 евро. Сред тях е въздушното окачване за 2261 евро. Макар да не реагира много меко на късите неравности, то се справя чудесно с дългите вълни, работи балансирано и не допуска силно клатене на GLC. За разлика от Range с адаптивно окачване, разполагащият с пневматична система Mercedes остава комфортен и в спортния режим, който е особено подходящ за второстепенни пътища. Такава е и кормилната уредба, която съчетава висока прецизност с обтекаема обратна връзка. Така автомобилът се шофира по-чевръсто и хармонично от Velar, като и неговата ESP е склонна към прибързани намеси. Сцеплението? И тук, и там с него всичко е наред.
При GLC това важи и за задвижването, откакто при осъвременяването на модела получи бензиновия турбомотор от серията M 264. Двулитровият четирицилиндров агрегат е комбиниран с 48-волтов стартер-генератор с ремъчен привод, който до 2500 об./мин подпомага ускоряването с 10 кВт 150 Нм и така неутрализира леката слабост при потеглянето. Освен това системата мек хибрид доставя енергия за електронните и електрическите устройства, когато деветстепенният автоматик превключи на празен ход при движение по инерция и двигателят бъде изключен в режим Eco. Все пак трансмисията с хидравличен преобразувател не хармонира с бензиновия мотор толкова съвършено, както с дизелите, и избира най-подходящата от деветте степени напористо, но невинаги съвсем точно. Независимо от това мощността, допълнителната тяга и интелигентната стратегия за икономии помагат на GLC 300 да постига по-добри динамични показатели при малко по-нисък разход (10,2 л/100 км).
Що се отнася до системите за подпомагане на водача, с изключение на съмнителните спирачни намеси при асистента за спазване на лентата арсеналът на GLC е изключително богат и работи чудесно. В това отношение Velar предлага по-малко. Освен това неговите матрични LED светлини не закриват надеждно другите автомобили от яркия светлинен сноп. С това стигаме и до подходящия финал – че в този тест Velar не успява да засенчи и обновения GLC.
Заключение
1. Mercedes GLC 300 Coupé (446 точки)
GLC не прави двубоя особено интригуващ, тъй като изостава единствено в раздела за каросерия поради по-малко място. Иначе е по-комфортен, по-икономичен, по-бърз, по-чевръст и по-евтин.
2. Range Rover Velar P250 (407 точки)
Velar не преживява загубата особено тежко. Внушителната, извисяваща се осанка и мощта на двойното предаване компенсират много неща – по-несръчната водимост, по-високия разход и дори по-трудното управление на функциите.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман