Рационалността не е сред приоритетите на тези два автомобила. Тук новото, по-голямо Mini се среща с директния конкурент Audi A1 в надпреварата за удоволствие зад волана и в автомобила въобще.
Ценовите листи на двата модела изглеждат доста впечатляващо... Не става дума за стойностите в тях, които са тема на друг разговор, а за многообразието на избора. Можете да посочите цвета на корпуса на външните огледала, на покрива или на детайли от него. Или пък да добавите декоративни ленти (Audi предлага за А1 дори вариант с матирани бели ленти върху бял цвят), облицовки на интериора в цвят Hazy Grey (за Cooper), орнаменти на материите с красивото име „сърдечен пулс“ (за А1) или LED ринг за кръглия централен уред с дисплей (така наречения Center Instrument) за Cooper. Между другото, той пулсира в ритъма на музиката на CD радиото в променящи се цветове и може да ви осигури усещане за „треска в събота вечер“ дори и в мрачните понеделнишки утрини.
Определено този стил не е типичен за масата от нормални малки автомобили. С появата си на пазара през 2010 г. А1 се превърна в първия сериозен конкурент на автентичното Mini и в този смисъл и днес двата автомобила са най-големите съперници за сърцата на клиентите в един ограничен и специфичен сегмент. В борбата си те използват силни оръжия, като максимално удоволствие от шофирането, широки възможности за индивидуализация, системи за свързаност и подобаваща доза закачливост. Сега срещу вече утвърдения А1 се изправя новото Mini, което с наедряването си ограничава част от предимствата на конкурента си, но провокира и резонния въпрос, какво нарастване на размерите всъщност може да поеме Mini идеята. Размерът невинаги е предимство – особено когато става дума за вероятност от опасно плъзгане извън търсените принципи на минимализма.
Само три цилиндъра? Да, обаче какви!
Ако боравим с точни числа, ще трябва да отбележим нарастване на дължината на Mini с десет сантиметра спрямо предшественика. Въпреки това заобленият А1 продължава да има предимство от цели 13 сантиметра по този параметър, а след всички думи за размери на преден план излизат и малко парадоксалните спрямо тях серийни гуми. Те имат диаметър от 15 цола, но със смехотворните си 175 мм широчина карат големите малчугани да изглеждат като Пинокио. Вероятността да се харесат на твърдия им електорат е колкото това да се случи с новия формат на задните светлини на Mini.
Увеличаването на външните размери не е променило актуалните за двете марки тенденции в областта на задвижването и насочеността им в диаметрално противоположни посоки. Под капака и на двата автомобила се крият малки, но доста потентни турбомотори. 1,4-литровият агрегат на Audi със седемстепенна трансмисия (като допълнително предложение) има мощност от 140 к.с. и с помощта на системата за изключване на два от цилиндрите изразходва с една идея по-малко гориво от трицилиндровия турбоагрегат на Mini Cooper със 136 к.с. Последният много бързо разсейва всякакви опасения относно качествата му като задвижващ агрегат за Cooper. В момента, в който настъпите педала на газта, моторът създава изключителна тяга дори от ниските оборотни режими и набира бодро и стремително обороти също като четирицилиндровия агрегат на Audi. Дълбокият басов звук обаче, който издава тази машина, сякаш идва от гърлото на човек, изпил доста чаши бира и изпушил няколко дузини цигари без филтър. В реалността двигателят оправдава мъжествеността на тембъра си и не страда от липса на мощност при всякакви условия. При потегляне нито един от автомобилите не демонстрира някакво предимство пред другия, но със своята мощ и двата силно се отличават от останалите си събратя с подобни размери. Чевръстата им същност е потвърдена от чудесно скроени спортни седалки, които осигуряват максимално удобство при шофиране и сами по себе си раждат желание за динамично движение по пътища с много завои.
Още един завой. Страхотно!
Въпреки разпределението на теглото, и при двата автомобила с приоритет към предния мост, настройката на кормилното управление е такава, че само едно чукване на волана е достатъчно въпросната предница моментално да смени посоката си на движение, издърпвайки бързо след себе си и останалата част на автомобила. Mini е получил по-чувствително и по-малко смущавано от вибрациите на ходовата част и задвижването кормилно управление, осигуряващо по-чевръсто поведение дори от това на предшественика. ESP от своя страна му отпуска юздите и оставя известна свобода при по-самоуверено шофиране. А1 може също да се управлява динамично с минимално усилие от страна на водача, но не изглежда толкова стремителен, колкото своя конкурент с ококорени очи. За сметка на това последният губи ценни точки при измерването на спирачния път.
В замяна Cooper демонстрира непознат талант в областта на комфорта. При ниска скорост той преминава през неравностите по почти същия начин като обутия с по-широки гуми съперник, но с увеличаване на темпото предава към пътниците по-малко от вибрациите, идващи от уличната настилка. При А1 сътресенията достигат волана дори върху равна настилка на магистрала. Така Mini печели по отношение на комфорта, а при вътрешното пространство предлага повече от предшественика си. Вярно е, че достъпът до задната седалка е по-труден, отколкото в А1, но веднъж настанил се, пътникът може да разчита на онези няколко допълнителни сантиметра пространство около главата, които са необходими за приятното усещане.
Нови способности от BMW
Все пак човекът, който купува Mini или A1, има намерение да седи отпред. Английската машина за създаване на удоволствие остава вярна на себе си – перфектността по отношение на детайла (както при изработката, така и при функционалността) тук не е издигната в култ. Механизмът за регулиране на облегалките заяжда, а оборотомерът във вид на полумесец не е връх на ергономията. Новата система за управление на функциите iDrive с въртящ се и натискащ се контролер и всичките й присъщи възможности, осигурени директно от фирмата майка BMW, дават обаче определени предимства на Mini пред Audi A1. Към полезните новости се добавят и адаптивният темпомат, както и опростената форма на хед-ъп дисплея. Вярно е, че Аudi не предлага толкова модерно и удобно управление на функциите, но затова пък е много чисто изработен. Макар и по-скъп, този балансиран като качества автомобил грабва победата. Mini пък я печели, когато става дума за емоция. И определено заслужава повече оборудването с име „сърдечен пулс“.
Заключение
1. Audi
А1 ражда по-малко емоции от конкурента си, но пък има предимства по отношение на сигурността на поведението и не допуска пропуски при ергономията и функционалността в ежедневието.
2. Mini
Нарастването на размерите се е оказало полезно за Mini. Комфортът и пространството са увеличени, а бунтарския дух е останал.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт