Opel Astra срещу Seat Leоn срещу Fiat Bravo: Компактна раса

Каква техника предлагат тримата претенденти? Използваните за теста версии на Bravo и Astra се задвижват от един и същ 1,9-литров турбодизелов двигател със 150 конски сили.

Двулитровият TDI под предния капак Seat Leоn има с десет кондски сили по-малко. Работещият по технология помпа-дюза агрегат определено не може да се похвали с особено добри маниери на работата – “гласът” му е доста гръмогласен, не липсват и вибрации.

Common-Rail-моторът на Bravo работи значително по-равномерно

Common-Rail-двигателят, който работи под предния капак на Bravo, се оказва дори с една идея още по-добре обезшумен, отколкото своя роднина при Astra. Иначе и двата модела могат да се похвалят с лекота при набиране на обороти, отлична тяга и хармонично разгръщане на мощността. Astra се представя по-добре при разхода на гориво, динамичните показатели и еластичността, което се дължи на по-голямото с около сто килограма тегло на Bravo и на по-дългите предавки на трансмисията на италианския автомобил.

Seat с неговите характерно къси предавки се ускорява на четвърта и пета предавка дори още по-добре, отколкото Astra. И все пак, неговият двигател показва известна слабост при потегляне и се развърта с леко забавяне, което разбира се не променя обстоятелството, че тягата над 2000 оборота в минута става наистина впечатляваща.

Seat показва най-динамичното поведение на пътя в този тест

Leоn успява да компенсира лекото надмощие на Astra при динамичните показатели при първите изпитания за поведение на пътя. Seat печели много точки с перфектно настроената, прецизно работеща кормилна уредба, която дава безупречна обратна връзка с пътя. При Opel удоволствието от шофирането донякъде се разваля от прекомерно силното действие на сервоусилвателя. Astra сменя посоката на движение с готовност, но поради синтетичното усещане от волана, завоите изискват чести допълнителни корекции от страна на водача. По подобие на предшественика си Stilo, Bravo не дава почти никаква конкретна информация за връзката между предните колела и пътя. Усещането от кормилната уредба е индиректно и някак изкуствено, праволинейното движение също не е особено стабилно. Наред с това, италианският автомобил предава повечето неравности по настилката в почти нефилтриран вид към пасажерите. Окачването реагира доста грубо както на къси, така и на дълги сътресения. Увеличаването на скоростта също не успява да подобри осезаемо возията на Bravo. За разлика от Leоn, при който твърдостта на ходовата част личи ясно само при ниско темпо.

Върху суха настилка и трите модела спират отлично и не показват отслабване на ефективността на спирачките при голямо натоварване. Разликите обаче стават съществени при спиране върху различни типове настилка под левите и десните колела (μ-Split). Тук Fiat показва най-къс спирачен път, но пък овладяването на “надничащата” задница изисква умела намеса от страна на водача. Astra и Leоn се оказват “по-послушни”, но и спирачният път при тях е значително по-дълъг. При такива екстремни изпитания Opel заковава на място от 100 км/ч с десет метра след италианския модел, а Seat даже 20 метра след това. Крайната победа остава за Opel Astra. На второ място се класира динамичният Seat Leоn. След първия си сравнителен тест, Fiat Bravo остава на последното трето място. Въпреки че в различните категории Bravo се класира плътно след двамата си опоненти, ако Fiat има амбициите да заеме едно от лидерските позиции в класа, то само изискната външност за съжаление не е достатъчна.

Текст: Херман-Йозеф Щапен
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт