или как да оставим на потомците скъпоценно автомобилно съкровище
Когато гледаме великолепните класически автомобили, които бавно дефилират на ретропарадите и конкурсите, най-често пред мисления ни взор изниква образът на автомобилния реставратор, който дълги години възстановява безценния екземпляр, събирайки от всички краища на света запазени по чудо части, всяка от които притежава собствена история. Наистина, в много случаи това действително става горе-долу така, но подобно възстановяване изисква пълно посвещаване и безкрайно време, ако го правите сами, или огромни капиталовложения, ако го възложите на специалисти.
Третият начин
Има обаче още един път, по който човек може да придобие скъпоценен образец на автомобилното инженерно изкуство. Рецептата е наглед проста – купувате употребяван автомобил, който обещава да се превърне в класик, ремонтирате го добре, съхранявате го дълго време и един ден...
Един ден ако не вие, то вашите потомци ще се радват на удоволствието да притежават едно истинско съкровище. Дори да не доживеете момента, в който цената на класическия модел ще се вдигне до небесата, за вас ще остане радостта от съвместния живот с един автомобилен шедьовър, от общуването със съмишленици в автоклубовете и навлизането в цял един свят, който ви е интересен и където се чувствате добре и на място.
Чарът на старата школа
Ярък и доста поучителен пример за онова, което трябва да направим, ако искаме да притежаваме класически модел в отлично състояние, предлага г-н Искрен Миланов, председател на Софийския авто ретро клуб (САРК). Както най-често се случва, той купува своя Jaguar XJ6 Mark ІІ (популярен най-вече като XJ 40) спонтанно, запленен от благородните линии, елегантното съчетание на тъмночервения металик с изцяло бежовия интериор, от солидната конструкция и ръчната изработка на много детайли. Действително, рамките на стъклата, които в съвременните автомобили имат тънко хромово покритие, тук са изработени от неръждаема хромова стомана, заварена и полирана ръчно. Дори лайстните на праговете, които често биват настъпвани, поради което се издраскват и трябва от време на време да се подменят, са фиксирани към основата чрез магнит. А това нямаше как да стане, ако не бяха от истински метал.
Погледът отдолу открива солидна здравина, присъща по-скоро на товарен автомобил – налице са дори точки за гресиране. Произведеният през 1992 г. XJ 40 е може би един от последните, при които все още не е заработила стратегията на Ford за общи части и оптимизация на възли и детайли. Традициите на старата школа и ръчната изработка са истинско блаженство за окото на ценителя.
Вдъхновението носи рискове
Купуването на подобен автомобил най-често е плод на вдъхновение и внезапно решение, а не на обмислена стратегия. Рядко се случва човек предварително да е подробно осведомен за историята, особеностите, стойността и перспективите на един настоящ или бъдещ класик. Г-н Миланов е наясно с особеностите и рисковете на подобни покупки. „Чак когато купи колата, новият собственик започва да се рови в интернет и по разни справочници – и тогава разбира какъв точно автомобил притежава, каква е историческата му съдба и къде се намира като стойност и потенциал за нарастване на вложените средства. В крайна сметка много от новите собственици вземат решение, което може да бъде животозастрашаващо скъпо – да купуват и реставрират класически автомобили. Познавам мнозина българи, които са пристрастени към темата и това им носи доста ядове в къщи.”
На пръв поглед изглежда, че „сляпата неделя” е донесла късмет на новия притежател на елегантната машина. Каросерията и интериорът са в идеално състояние, няма видими следи от удари. На фона на факта, че както установява от документите, той е деветият собственик, това са добри и обнадеждаващи новини. Още първите изминати километри обаче показват, че двигателят не тегли така, както би следвало да се очаква от един четирилитров мотор с 222 к.с. Бърза проверка в най-близкия сервиз на Bosch открива, че компресията е доста далеч от нужните стойности. На хоризонта се очертава основен ремонт...
Ремонт с гаранция – мисия (почти) невъзможна
Г-н Миланов е в строителния бизнес и е свикнал да работи с договори, при които всяка от страните поема ясни задължения. Оказва се, че при сервизите това далеч не е така. „Не мога да проумея как аз мога да гарантирам срокове, качество и трайност и да нося отговорност за това, а при сервизите това да е невъзможно. Мнозина обещават да извършат качествен ремонт, но се отказват, когато им се предложи договор за обем на работите, срок, цена и разбира се, гарантиран пробег на двигателя след ремонта. Единствен сервизът „Проспийд” на известния автомобилен състезател Николай Златков се съгласява да поеме поръчката – при условие, че възложителят осигури професионално ръководство за ремонт и каталог с резервните части за автомобила. „Свързах се с известния търговец Дейвид Менард, който се занимава с продажба на части и литература. Хората бяха много коректни, изпратиха дисковете с каталозите, в „Проспийд” се запознаха с тях и започнахме ремонта.”
Двигателят е свален, разглобен, почистен и състоянието му е установено с точност. Съставен е списък от 385 подлежащи на подмяна части. Поръчват ги на два етапа, в зависимост от стадия, до който е стигнал ремонтът. „Тези проучвания, контакти, планове за действие са част от удоволствието за един собственик на класически автомобил. Меракът ми беше толкова голям, че направих бърза поръчка и частите бяха доставени със самолет” – спомня си Искрен Миланов.
След три месеца двигателят е отново на мястото си с необходимите параметри – компресия и равномерен ход, какъвто се очаква от един редови шестцилиндров мотор. Наред е следващият етап – съставен е нов проектодоговор и започва обикаляне по бояджийските сервизи. Макар лаковото покритие да е, общо взето, в добро състояние, на някои места прозрачният лак, който се нанася върху металика, е олющен и не изглежда добре. А г-н Миланов е амбициран до доведе автомобила до състояние „конкурс”, както се изразяват в средите на колекционерите. Проектът за договор съдържа сравнително прости изисквания – за равномерно покритие, два слоя и т.н. – в общи линии онова, което е било направено в Ковънтри през 1992 година. Отново се получава познатата от основния ремонт картина. Въпреки че в договора графата за цената е празна и бояджиите са свободни да я посочат, те предпочитат да се откажат от поръчката, но да не поемат гаранции. „В крайна сметка открих нужния партньор в лицето на г-н Стефанов, управител на „Лазурит България”. Той се съгласи, попълнихме цената и срока, и подписахме.”
При ремонта не е нанасяна допълнителна антикорозионна защита, защото фабричната се е оказала много добра. По каросерията преди боядисването е имало само следи от леки удари, каквито се получават на паркинг от вратите на съседните автомобили. Нови гуми доставя една фирма от Хановер, специализирана в продажби на гуми за по-стари и класически модели.
Малко след приключването на работите по автомобила г-н Миланов посещава с него първото състезание от Формула 1 в Турция и се убеждава, че машината е възстановила заводските си параметри. Всъщност основният ремонт се бил наложил не поради пробега от 208 000 километра, а защото един от предишните собственици поверил грижите за автомобила на шофьор, който успял да намери масло по 4,18 лв. литъра и с него правел смените. Това г-н Миланов установил, докато събирал пълна документация за историята на автомобила. Той притежава копия от фактурите за всички ремонти, намерил е и документите от митницата с данните при вноса, включително и списък на предишните собственици – пет в Германия и трима в България.
Тъмночервеният Jaguar е бил поддържан добре, преди да бъде внесен в България с пробег около 142 000 км. „Автомобилът е изработен по стандартите на старата школа и ако проявите достатъчно грижи и внимание, той ще преживее няколко поколения. Тогава придобива смисъл и инвестирането в класически автомобил – а не да бъде оставен на произвола на атмосферните условия” – смята Искрен Миланов.
Цената на удоволствието
Ако погледнем на въпроса от чисто финансовата страна, подобна инвестиция обещава възвращаемост в едно доста отдалечено бъдеще. Автомобилът е купен за 17 600 лв., а за ремонти са похарчени 32 915 лв., и то при положение, че е бил сравнително добре запазен. Поуката е, че макар това да е най-евтиният път към притежаването на класически автомобил, този път далеч не е гладък и желаещите да се занимават с колекциониране на движими ценности трябва добре да си направят сметката. Разбира се, има и места, откъдето могат да се купят добре ремонтирани автомобили. Така кандидат-собствениците, за които заниманията с ремонт и възстановяване не са част от удоволствието, могат да си ги спестят, като станат клиенти на реномирани търговци, каквито в Германия са например Autosalon Singen, Mirbach и др. Фирми като Кienle, специализирана във възстановяване на Mercedes, правят автомобилите по-надеждни и сигурни, отколкото са били като нови, без да прибягват до груба модернизация, която би накърнила статута им на оригинали. Не само ремонтът на двигателя, но и обработката на каросерията, хромирането на декоративните части, обновяването на кожения салон и т.н. се изпълняват съгласно най-високите стандарти. Но цената там е друга...
В деня, в който взема своя Jaguar от работилницата, Искрен Миланов се отправя с него към Варна, защото е научил за инициативата да бъде създаден клуб на притежатели и приятели на марката. Оказва се, че целите на събирането са други и основаването се отлага. Въпреки това тогава червеният красавец получава първата си награда за най-добре възстановен автомобил. „Смея да твърдя, че в момента в България той е най-добре ремонтираният и поддържан XJ 40, а това не е малко, защото моделът е най-разпространеният представител на марката у нас”, заявява гордият собственик и продължава: „Покупката на автомобила беше случаен акт, но той доведе до създаването на Автоклуб Jaguar.”
За марката и феновете
Според г-н Миланов, който е първият председател на клуба, притежателите на Jaguar са хора с подчертано нестандартен характер, които трудно се сдружават и се включват в общи дейности. Макар да са големи индивидуалисти, много интересно е човек да ги познава и да общува с тях, защото всеки от тях са оказва необикновена личност. Мнозина предпочитат да се дистанцират от имиджа на елитните германски марки, които хората в Европа смятат за малко бюргерски, а у нас – за малко мутренски. Все още се броят на пръсти собствениците не Е-Type и ХК (1949-1961), тъй че инвеститорите в класически модели ще могат да се радват и на уникалност в български условия.
А как се отнасят българските фенове към факта, че любимата им марка е собственост на индийската Tata Group, производител на малки и евтини автомобили? По-скоро спокойно, дори повечето от тях одобряват новите ХЕ, XF и F-Type, докато относно SUV моделите и изцяло преобразения XJ мненията са поляризирани. А що се отнася до собственика, г-н Миланов мъдро напомня, че марки като Lamborghini, Rolls-Royce и др. също са минали през доста ръце, преди на намерят „правилния” си собственик.
Подобна философска настройка никак не е излишна за човек, решил да инвестира в класическото бъдеще на един сравнително нов модел. Още повече когато самият той е наясно, че „такъв автомобил те възнаграждава не толкова с приходи, колкото с интересни преживявания”. А може би тъкмо това е най-важното.
Текст: Владимир Абазов
Снимки: Мирослав Николов